Читать «Убиец в дъжда» онлайн - страница 19

— Има ли още? — безстрастно попита Слейд.

— Засега не. Има едно скандално материалче, което се опитвам да открия. Ако се докопам до него, може да ви кажа още нещо.

— По-добре сега — рече Слейд. После устните му се опънаха назад и той рязко изсвири. Два пъти.

Подскочих. Отвън се блъсна вратата на кола. Чуха се стъпки.

Измъкнах пистолета иззад гърба си. Лицето на Слейд се изкриви и ръката му се стрелна към патлака, който лежеше пред него. Опита се да го сграбчи.

— Не го докосвай — рекох.

Той се изправи вдървено, като се облягаше върху пистолета, който обаче не беше в ръката му. Мушнах се покрай него в коридора и се обърнах тъкмо когато двама мъже влязоха в стаята.

Единият имаше къса рижа коса, бяло, дълбоко набраздено лице и неспокойни очи. Другият отдалеч си личеше, че е боксьор. Симпатично лице, ако не се брои сплесканият нос и дебелото като пържола ухо.

Никой от новодошлите не държеше пистолет. Те спряха и ни зяпнаха.

Стоях на прага на вратата зад Слейд. Той пък се облягаше на бюрото и не помръдваше.

Боксьорът разтвори широко уста и изръмжа, при което разкри остри бели зъби. Рижият изглеждаше разтреперан и уплашен.

Слейд запази пълно самообладание. Каза с равен, тих, но съвсем ясен глас:

— Този мръсник е очистил Стайнър, момчета. Пипнете го!

Рижият захапа долната си устна и посегна към нещо под лявата си мишница. Не успя да го извади. Бях готов и, макар с неудоволствие, го прострелях в дясното рамо. В затворената стая пистолетът изтрещя страхотно. Имах чувството, че се е чуло чак долу в града. Рижавият се сгромоляса на пода и взе да се гърчи и въргаля, сякаш го бях прострелял в корема. Боксьорът не помръдна. Може би знаеше, че не е достатъчно бърз. Слейд сграбчи патлака си и започна да се обръща. Направих една крачка и го фраснах зад ухото. Той се просна върху бюрото, а пистолетът изгърмя някъде към рафтовете с книги. Така и не ме чу, когато му казах:

— Мразя да удрям еднорък изотзад, Слейд. Не съм във възторг от представлението, което изнесох, но ти ме принуди.

Боксьорът се ухили насреща ми.

— Добре, приятел. А сега какво?

— Искам да се измъкна оттук, ако е възможно без повече стрелба. Мога да изчакам и полицията. Все ми е едно.

Той спокойно обмисли думите ми. Рижият стенеше на пода. Слейд не помръдваше.

Боксьорът бавно вдигна ръце и ги сключи зад гърба си.

— Не знам за какво е цялата тази дандания, но пет пари не давам къде ще идеш и какво ще правиш. Освен това тук не е най-подходящото място да си разменяме олово. Изчезвай!

— Умно момче си. Далеч по-мъдро от шефа си.

Промъкнах се покрай бюрото и се насочих към отворената врата. Боксьорът бавно се обърна с лице към мен, като държеше ръцете си зад врата. Върху лицето му бе застинала крива, но почти дружелюбна усмивка.

Изнизах се през вратата, пъхнах се в прохода на живия плет и хукнах нагоре по улицата, като всеки миг очаквах да чуя свистенето на куршум. Но никой не стреля.

Скочих в крайслера и яко го подгоних нагоре. Прехвърлих хълма и бързо напуснах квартала.