Читать «Тялото» онлайн - страница 3
Робърт Шекли
— Къде е тоалетната? — попита Майер.
— Че защо ви е?
— Млъквай, идиот такъв. Оттук, господине. Ще ви отворя вратата.
Майер последва мъжа по петите, наслаждавайки се на невероятната стабилност, която му даваше движението с четири крака. Когато се върна, мъжете разговаряха разгорещено по техническите аспекти на неговата операция.
— …никога и за милион години.
— Не съм съгласен. Всичко, което е направено веднъж…
— Не се прави на толкова учен, момче. Много добре знаеш, че беше странна комбинация на непредвидими фактори. Направо сляп късмет!
— Я повтори! Някои от тези биоелектрически промени…
— Върна се.
— Да, обаче не бива да ходи много. Как се чувстваш, малкия?
— Аз не съм малкият — изръмжа професор Майер. — Достатъчно съм стар, за да ти бъда дядо.
— Извинете, господине. Мисля, че трябва да си легнете.
— Да — отвърна професор Майер. — Още не се чувствам достатъчно силен, пък и не ми е напълно ясно…
Кент го вдигна и го постави върху една медицинска кушетка.
— Тук удобно ли ви е?
После всички се събраха около него, прегърнати през раменете. Усмихваха се и се чувстваха много горди от себе си.
— Какво да ви донесем още?
— Само кажете и веднага ще ви услужим.
— Ето, напълних купата ви с вода.
— Ще ви оставя няколко сандвича до леглото.
— Приятна почивка — нежно каза Касиди.
После без да иска и без да се замисли, той погали професор Майер по удължената глава, покрита с мека козина. Фелдмън му подвикна нещо неразбрано.
— Забравих — каза Касиди притеснено.
— Ще трябва да се въздържаме и да внимаваме за собствените си действия. Знаете, че той е
— Разбира се, че знам. Но сигурно съм изморен… Тоест той толкова
— Вън! — заповяда му Фелдмън.
— Вън! Всички!
Той ги избута от стаята и се върна тичешком при професор Майер.
— Искате ли нещо, господине? Каквото и да е.
Майер се опита да проговори, за да потвърди принадлежността си към човешкия род. Но думите излязоха неразбрани.
— Това повече никога няма да се случи, господине. Сигурен съм. Защото нали вие сте… Та вие сте професор Майер!
Фелдмън забързано покри потреперващото тяло на Майер с едно одеяло.
— Всичко е наред, господине — заговори той, опитвайки се да не гледа към треперещото животно. — Само интелектът е от значение, господине. Разумът!
— Разбира се — съгласи се професор Майер, прочутият математик. — Но се чудя… дали бихте имали нещо против да ме погалите по главата, ако обичате?
Информация за текста
Robert Sheckley
The Body, 1956
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996
ISBN: 954-9513-03-3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8821]
Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00
