Читать «Тялото» онлайн - страница 2

— Бутилките! — извика Касиди.

— Да празнуваме!

— Заслужаваме си празника, за Бога!

Професор Майер се усмихна. Само вътрешно, разбира се, тъй като мимичешките му възможности сега бяха ограничени. Фелдмън се приближи до него.

— Как се чувствате, господине?

— Добре — каза Майер, като внимателно изговаряше думите. — Малко объркан, може би…

— Но не съжалявате, нали? — попита Фелдмън.

— Още не знам — отвърна Майер. — Аз по принцип бях против това, както знаете. Никой не е незаменим.

— Вие сте, господине — каза Фелдмън напълно убедено. — Аз съм слушал лекциите ви. Не че претендирам да разбирам и една десета от онова, което казвахте. Математическият символизъм за мен е само хоби. Но тези принципи на единението…

— Моля ви — прекъсна го Майер.

— Не, позволете ми да го кажа, господине — настоя Фелдмън. — Вие разработвате една велика идея, от която даже Айнщайн и останалите са се отказали. Никой друг не може да завърши вашето дело! Никой! Вие трябваше да имате възможност да живеете още няколко години, в каквато и да било форма, която може да ви осигури науката. Искаше ми се само да бяхме намерили по-удобен носител на вашия интелект. Но нямаше човешки донор, а бяхме принудени да изключим приматите…

— Това няма значение — каза Майер. — В края на краищата само интелектът има значение. Но аз още съм малко замаян…

— Спомням си вашата последна лекция в Харвард — продължи Фелдмън и събра молитвено ръце. — Вие бяхте толкова стар, господине! Искаше ми се да плача… Това изморено и изхабено тяло…

— Можем ли да ви предложим едно питие, господине? — Касиди подаде на Майер чаша.

Майер се разсмя.

— Боя се, че новата ми лицева конфигурация не е пригодена за чаши. Една купа би била за предпочитане.

— Вярно! — съгласи се Касиди.

— Сега идва купата! Боже, Боже…

— Трябва да ни извините, господине — поклони му се леко Фелдмън. — Напрежението беше ужасно. Прекарахме в тази стая повече от седмица и се съмнявам някой от нас да е спал повече от осем часа през това време. Почти ви бяхме изгубили, господине…

— Купата! Летящата купа пристига! — извика Луповиц. — Какво да бъде, господине? Уиски? Джин?

— Само вода, ако обичате — каза Майер. — Мислите ли, че вече мога да стана?

— Ако не възразявате… — Луповиц го вдигна нежно от масата и го постави на пода. Майер неуверено се заклати върху четирите си крака.

Мъжете го поздравиха с диви викове.

— Браво!

— Мисля, че утре ще съм в състояние да поработя — каза Майер. — Ще трябва да се измисли някакъв апарат, с който да мога да пиша. Сигурно няма да е чак толкова трудно. Но предполагам, че във връзка с промяната ми ще възникнат и други проблеми. Засега мисълта ми не тече особено ясно…

— Не прибързвайте, господине.

— Разбира се, недейте! Не бива сега да ви изгубим!

— Ама какъв шум ще вдигне тази работа!

— Съвместно ли ще я опишете или всеки по специалността си?

— И по двата начина. И по двата. Никога няма да се наситят да четат по този въпрос. По дяволите, има да говорят за това…