Читать «Тя, която трябваше да умре» онлайн - страница 2
Давид Лагеркранц
Не получи отговор, поне не веднага. След малко обаче последва дълга тирада, която Хейки прие за самохвалство и лъжи, изръмжа „глупости“ и добави, както сам призна, ненужно: „Приличаш на китаец, чинг-чонг“.
– Me Khamba-chen, I hate China – изкрещя просякът в лицето му.
И изведнъж избухна. Удари Хейки с останалата си без пръсти ръка и макар че движението не изглеждаше отработено или умело, в агресията му имаше неподозиран авторитет. Устата на Хейки кървеше и той се отправи към „Т-Сентрален“, олюлявайки се и псувайки разпалено на фински.
Следващия път, когато бе забелязан, просякът вече се беше върнал в обичайния си район мъртвопиян. Гадеше му се и от устата му се стичаше слюнка. Приближи един минувач, хвана се за гърлото и измърмори:
– Very tired. Must find a dharamsala, and a lhawa, very good lhawa. Do you know?
Не изчака отговор, ами пресече „Рингвеген“ като сомнамбул, хвърли на земята малка бутилка без етикет и изчезна сред дърветата и храстите в парк „Тантолунден“. Никой не знаеше какво е станало след това. Рано сутринта запръска лек дъжд и задуха северен вятър, но към осем часа времето се проясни. Мъжът седеше на колене, облегнат на една бреза.
На улицата течаха приготовления за Миднатслопет. Във въздуха, обгърнал и просяка, цареше празнична атмосфера. Той беше мъртъв и никой не се интересуваше, че животът му е бил изпълнен с невероятни подвизи и геройства, а още по-малко, че е обичал само една жена, която също е умряла в съкрушителна самота.
НЕИЗВЕСТНИТЕ
Глава 1
Писателката Ингела Дюва първа се осмели да се приближи до дървото и разбра, че мъжът е мъртъв. Това стана в единайсет и половина. Миришеше лошо и наоколо бръмчаха мухи и комари, така че Ингела Дюва не беше съвсем искрена, когато впоследствие каза, че в трупа е имало нещо затрогващо.
По дрехите на мъжа имаше повръщано и изпражнения. Дюва бе изпълнена не толкова от почит, колкото от гадене и страх от смъртта. П олицаите, които пристигнаха на мястото петнайсет минути по-късно, Сандра Линдевал и Самир Еман, решиха, че са им възложили случая чисто и просто като наказание.
Снимаха мъжа и претърсиха района, макар че не стигнаха до „Синкенс вег“, където лежеше бутилката алкохол, на дъното на която имаше утайка, подобна на тънък слой чакъл. Въпреки че никой от тях не смяташе, че станалото „мирише на престъпление“, прегледаха внимателно главата и гръдния кош на мъжа. Не откриха следи от насилие. Нищо не подсказваше каква би могла да бъде причината за смъртта, с изключение на тлъстата лига, която се бе стекла от устата му, и след като обсъдиха въпроса с началника си, решиха да не ограждат мястото.
Докато чакаха линейката, която трябваше да отнесе трупа, полицаите претърсиха джобовете на безформеното пухено яке. Намериха купища тънки салфетки от будки за хотдог, шепа монети, банкнота от двайсет крони и касова бележка от магазин за канцеларски материали на Хорнсгатан, но за сметка на това никакви документи за самоличност.
