Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 351

— Какво е станало, уважаеми господа? — попита той на лош кантонезки.

Горнт му обясни накратко и мъжът въздъхна:

— За Бога, това е невъзможно! Аз жив ли съм? Настина ли съм жив?

— Да. На кой етаж бяхте, Смайлър Чинг?

— На дванадесетия — бях в хола. Гледах телевизия — Смайлър Чинг разрови паметта си и устните му се разтегнаха в нова гримаса. — Тъкмо показваха малката лъжкиня, Винъс Пун, и после… после откъм „Кондуит роуд“ се чу оглушителен шум. След това се събудих тук, само преди няколко минути, събудих се тук.

— Кой беше с вас в апартамента?

— Моята ама. Първата жена беше отишла да играе ма-джонг!

Старецът се изправи внимателно, опипа крайниците си и се изкиска:

— Айейа, за Бога, това е някакво чудо, тай-пан и втори тай-пан! Боговете явно ме покровителстват и аз ще си възвърна банката и отново ще забогатея, и ще стана съдия в „Търф клъб“. Айейа! Ама че джос!

Той отново опипа стъпалата и краката си, после бавно се изправи и се отправи на по-безопасно място.

— Ако тринайсетият е тук, значи осмият е малко по-нататък — обади се Дънрос и посочи с фенерчето си.

Горнт кимна с изопнато лице.

— Щом това дърто копеле е оцеляло, значи и Бартлет може да е жив.

— Може. Да проверим.

81

23:05 часа

Един военен камион зави нагоре в силния дъжд, разплиска калта и спря до щаба. От него наскачаха ирландски гвардейци в работни облекла и дъждобрани, някои с пожарникарски брадвички. Чакаше ги млад офицер.

— Вървете там горе, сержант. Ще работите със старшина О’Конър! — той посочи с офицерското си бастунче към дясната страна на свлачището; униформата, дъждобранът, ботушите и панталоните му бяха целите в кал. — Никакво пушене, има изтичане на газ и побързайте!

— Къде е рота „Алфа“, сър?

— Нагоре към „По Шан“. „Делта“ е на половината път. На „Коутуол“ имаме медпункт. Аз отговарям на 4-и канал. Вървете!

Гвардейците се вторачиха в разрушенията.

— Слава на Бога — промърмори някой. Втурнаха се след сержанта си. Офицерът се върна в щаба и вдигна полевия телефон.

— Рота „Делта“, тук щабът. Докладвайте.

— Открихме четири тела, сър, и двама ранени. Вече стигнахме до половината на хълма. Ранените са китайка на име Куанг, с множество счупвания, но без опасност за живота, и съпругът й, който е само малко поуплашен.

— На кой етаж са били?

— На петия. Изглежда са ги спасили дебелите напречни греди. Изпратихме ги в медпункта на „Коутуол“. Чуваме някой, който е затрупан надълбоко, но не можем да стигнем до него. Пожарникарите не могат да използват оксиацетиленови горелки. Има много газ. Това е всичко засега, сър.

— Продължавайте — офицерът се извърна и рязко нареди на един ординарец. — Иди подгони ония типове от газовата компания и виж защо, по дяволите, се бавят. Кажи им да се размърдат!

— Слушам, сър.

Той превключи на друг канал.

— Медпункт „Коутуол“, тук е щабът. Какъв е резултатът?

— 14 трупа досега, господин капитан, и 19 ранени, някои много тежко. Опитваме се колкото може по-бързо да установим имената им. Сър Дънстън Бар, когото току-що извадихме, има само счупена китка.

— Продължавайте! В полицията са организирали служба за изчезналите лица — на канал 16. Дайте им всички имена, на мъртви, ранени, всички, и то колкото може по-бързо. Тук има доста разтревожени хора.