Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 320

Дънрос не губеше надежда. Предавайки поканата по този начин, той даваше на Тип Ток възможност да приеме или откаже, без да загуби престиж — а в същото време запазваше и престижа на губернатора, който така избягваше необходимостта да изпрати една толкова важна в политическо отношение покана, която можеше и да не бъде приета. Дънрос се усмихна на себе си, тъй като губернаторът и понятие си нямаше още колко важен прием щеше да даде.

Последва ново мълчание, за да може Тип Ток да обмисли политическите последствия от това предложение.

— Моля, благодарете му за неговото внимание. Мисля, че ще бъда тук. Мога ли да потвърдя окончателно във вторник?

— Ще бъда щастлив да му предам съобщението ви — Дънрос помисли да спомене Брайън Куок, но се отказа. — Вие ще бъдете ли в 9 часа в банката, мистър Тип?

— О, не. Практически нямам нищо общо с това. Аз съм просто един заинтересован наблюдател — и пак мълчание. — Вашите представители трябва да се срещнат с главния управител.

Дънрос въздъхна, всичките му сетива бяха изострени. Тип Ток не спомена за присъствието на губернатора. „Нима победих?“

— Дали някой не би могъл да потвърди пред Радио Хонконг, и то навреме, за да бъде съобщено по вечерните новини в 9 ч., че „Бенк ъф Чайна“ предоставят на колонията незабавен кредит, от половин милиард долара в налични?

Ново мълчание.

— Това едва ли е необходимо, мистър Дънрос — отговори Тип Ток за пръв път с весели нотки в гласа. — Сигурен съм, че думата на тай-пана на „Ноубъл хаус“ ще бъде достатъчна за една проста капиталистическа радиостанция. Лека нощ.

Дънрос затвори телефона. Пръстите му трепереха. Болеше го гърбът и сърцето му биеше учестено.

— Половин милиард долара! — промълви той. — Никакви документи, никакъв печат, никакво ръкостискане, само няколко телефонни разговора, малко преговори и в 9 ч. сутринта половин милиард долара ще бъдат готови за прехвърляне! Победихме! Имаме парите на Муртаг, а сега и на „Чайна“! Да. Но как най-добре да се възползвам от този факт? Как? — питаше се безпомощно Дънрос. — Няма смисъл вече да ходя у Плъм. Какво да правя? Какво да правя?

Насъбралото се вълнение изригна в гръмогласен рев, който рикошира в стената на кабинета му, тай-панът подскочи и нададе нов боен вик, преминал след това в смях. Отиде в банята и си напръска лицето с вода. Разкъса намокрената си риза, без да прави усилие да я разкопчее, и я захвърли в кошчето за боклук. Вратата на кабинета се отвори със замах. Вътре се втурна Ейдриън с побеляло от тревога лице.

— Татко!

— Какво се е случило, за Бога? — попита втрещен Дънрос.

— Какво става с теб? Чух те да крещиш като луд. Добре ли си?

— О, да, да, добре съм, просто си набодох крака! — щастието му изригна наново и той я хвана и без проблеми я повдигна въздуха. — Благодаря ти, скъпа, всичко е наред! Просто е чудесно.

— Слава Богу! — възкликна тя и веднага попита. — Мога ли тогава да имам собствен апартамент от другия месец?