Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 16

— Добре. Потвърдил съм билетите и всичко останало.

Дънрос чу гордостта в гласа на сина си и това го зарадва.

— Добре. Юнак! Между другото, братовчедът Линбар ще пристигне утре на „Куантас“ в 8:00 вечерта твое време. Той също ще отседне в къщата. — „Струан“ имаше къща на компанията в Сидни от 1900 година и постоянен офис там от осемдесетте. Хег Струан беше влязла в партньорство с един изключително богат производител на пшеница на име Бил Скрагър и компанията им бе процъфтяваща до краха през 1929 г. — Добре ли се забавлява през ваканцията?

— О, страхотно. Страхотно, разбира се, искам да се върна догодина. Срещнах едно страхотно момиче, татко.

— О? — половината от Дънрос искаше да се усмихне, а другата половина все още беше заключена от кошмарната възможност Жак да е предател и ако е предател и част от „Севрин“, той ли беше онзи, който издаваше на Линк Бартлет някои от техните най-съкровени тайни? Не, Жак не би могъл да го направи. Той по всяка вероятност не е могъл да знае за банковите ни авоари. Кой знае за тях? Кой би…

— Татко?

— Да, Дънкън?

Той усети колебанието, а след това синът му каза на един дъх като се опитваше да изглежда като мъж:

— Нормално ли е за един мъж да има приятелка малко по-голяма от него самия?

Дънрос нежно се усмихна, тъй като синът му беше едва на петнадесет, но си спомни Елегънт Джейд, когато той самият нямаше още петнадесет, със сигурност повече мъж от Дънкън. „Не е задължително. Дънкън е висок и расте и е същински мъж. Ами аз не я ли обичах до полуда същата тази година, а и следващата, ами че аз едва не умрях, на другата година, когато тя изчезна.“

— Ами — каза той като на равен, — зависи от това кое е момичето, на колко години е мъжът и на колко тя.

— О — последва дълга пауза. — Тя е на осемнадесет.

Дънрос изпита голямо облекчение. Това означава, че тя е достатъчно голяма, за да е по-добре запозната.

— Бих казал, че е чудесно. Особено, ако младежът е на около шестнадесет, висок, силен и разбира нещата от живота.

— О. О, аз не… о! Аз не бих…

— Нямах намерение да те критикувам, сине, просто отговарям на твоя въпрос. Един мъж трябва да е внимателен в този свят, а приятелките трябва да бъдат избирани прецизно. Къде се запозна с нея.

— Тя беше на гарата. Казва се Шийла. (Маца).

Дънрос потисна една усмивка. Към момичетата в Австралия се обръщаха с „маце“, така както в Англия ги наричаха „пиле“.

— Хубаво име — каза той. — Шийла чия?

— Шийла Скрагър. Тя е племенница на стария мистър Том и е дошла на гости от Англия. Учи за медицинска сестра в болницата „Гай“. Държа се така превъзходно с мен, а и Подлун е наистина великолепен. Аз наистина не намирам достатъчно думи, за да ти благодаря за тази прекрасна ваканция.

Подлун, ранчото на Скрагър или гара, както го наричаха в Австралия, беше единствената собственост, която те бяха успели да спасят от краха. Подлун беше на петстотин мили на юг от Сидни близо до река Мъри в оризовите земи на Австралия, шестдесет хиляди акра, тридесет хиляди глави овце, две хиляди акра пшеница и хиляда глави добитък и най-страхотното място за ваканцията на един юноша — да работи по цял ден от изгрев до залез, да събира овцете или добитъка на кон, в галоп двадесет мили във всяка посока и все върху своята собственост.