Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 15

Джеймс Клавел

„Смешно! — избухна Дънрос, спря да чете и се замисли, а след това се предупреди: — Недей да приказваш прибързано! А. М. Г. понякога стига надалеч, та чак до преувеличаване. Той е десен империалист, на който му се привиждат петнадесет червени под всеки креват. Но това, което казва, е много вероятно да е така. В такъв случай трябва да му се обърне внимание. Ако се появи огромен недостиг на нефт в световен мащаб и ние сме подготвени за това, бихме могли да направим състояние. Сега ще бъде лесно да се купува в Абърдийн, лесно да се започне оттегляне от Лондон. Единбург има всички модерни условия за банковото дело, комуникациите, пристанищата, летища, от които ще имаме нужда, за да работим ефикасно. Шотландия за шотландците, с изобилие от нефт за експорт? Напълно жизнени, но не отделно, а някак си вътре в силна Британия. Но ако ситито на лондонския парламент и «Треднийдъл стрийт» бъдат задушени от ляво крило…“ — Косата на тила му настръхна при мисълта, че Британия може да бъде погребана под савана на социализма. — „Ами Робин Грей? Или Джулиън Бродхърст? Те със сигурност ще национализират всичко, ще заграбят нефта в Северно море, ако има такъв, и ще пратят Хонконг на блока. Вече казаха, че ще го направят.“

С усилие се откъсна от тази мисъл, оставяйки я за по-късно, обърна страницата и отново зачете:

По-нататък, смятам, че съм идентифицирал три от „къртиците“ на „Севрин“. Информацията струваше скъпо, възможно е да имам нужда от допълнителни пари преди Коледа, тъй като не съм сигурен в точността. Опитвам се да направя кръстосана проверка веднага, защото разбирам, че това е важно за вас. Предполага се, че, къртиците са: Джейсън Плъм от една компания наречена „Ейжън пропърти“, Лайънъл Так в телефонната компания и Жак де Вил в „Струан“…

— Невъзможно! — избухна Дънрос на глас. — А. М. Г. е полудял! Не може да бъде нито Плъм, нито Жак, напълно, абсолютно невъзможно. Няма никакъв начин те да…

Частният му телефон започна да звъни. Той автоматично вдигна слушалката.

— Да?

— От телефонната служба за отвъдморски разговори — мистър Дънрос?

— Кой го търси, моля? — запита грубо той.

— Мистър Дънрос ще приеме ли разговор за своя сметка от Сидни, Австралия от някой си мистър Дънкън Дънрос?

Дъхът на тай-пана спря.

— Разбира се! Здравей, Дънкън… Дънкън?

— Татко?

— Здравей, сине, добре ли си?

— О, да, сър, напълно! — безпокойството му отлетя. — Извинявай, че се обаждам по време на работа, татко, но за полета ми за понеделник няма места…

— Дявол да го вземе, та ти имаш потвърдена резервация, момченце. Аз ще взема…

— Не, татко, благодаря ти, всичко е отлично. Сега ще пристигна с по-ранен самолет. Ще пристигна с полет номер 6 на Сингапурските авиолинии, който пристига в Хонконг на обяд. Не ме посрещай, ще взема такси…

— Дънкън, гледай за колата. Лий Чой ще бъде там. Би ли дошъл в службата, преди да отидеш вкъщи.