Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 12

— Разбира се. — Дънрос сдържаше нетърпението си. Очите му гледаха в пакета на бюрото. Искаше да го отвори, да се обади на Джонджон и да свърши десетина други потискащи неща. Имаше толкова работа и все още не разбираше връзката между „Ноубъл хаус“ и Кърк. — Това звучи много заинтригуващо. За какво беше изследването?

— А? — Кърк се втренчи в него изумен. — Въглеводороди. — Като видя неразбиращия поглед на Дънрос той бързо добави — Въглеводородите се намират само в порестите седиментни скали от палеозойската ера. Нефт, тай-пан, суров нефт.

— О, проучвахте за нефт?

— О, не! Беше един изследователски проект, за да се види възможността въглеводороди да съществуват в морето. До Шотландия. Щастлив съм, че мога да заявя, че по всяка вероятност те са в изобилие. Не на близо, а навътре в Северно море. — Розовото лице на малкия мъж стана още по-розово и той попи челото си. — Да. Да, мисля, че ще има доста добри, места там.

Дънрос беше объркан и все още не виждаше връзката.

— Запознат съм до известна степен с морските проучвания в Средния изток и Тексаския залив, но в Северно море? Мили Боже, мистър Кърк, това е най-ужасното море в света, вероятно най-променливото, почти винаги има бури с грамадни вълни. Как можете да проучвате там? Как ще обезопасите съоръженията за пробиване на кладенци, как ще снабдявате съоръженията, как евентуално ще доставяте нефта до брега, дори и да го откриете? И ако все пак успеете на тази цена ще бъде непродаваем.

— Точно така е, мистър Дънрос — съгласи се Кърк. — Всичко, което казахте, е напълно вярно, но нали моята професия не е търговията, а откриването на неуловимите изключително ценни въглеводороди. За първи път допуснахме, че съществуват там. Това разбира се е все още теория, моя теория. Човек никога не знае със сигурност, докато не започне проучванията. Но моят подход към най-новите открития беше съвсем мъничко нетрадиционен…

Дънрос кимаше разсеяно, опитвайки се да си обясни защо А. М. Г. е преценил това като важно.

— Вие ме убедихте, мистър Кърк. Поздравявам ви. Колко време ще останете в Хонконг?

— О, само до понеделник. А след това, ъ-ъ, заминаваме за Нова Гвинея.

Дънрос се съсредоточи.

— Къде в Нова Гвинея?

— До едно място наречено Суканапура, на северния бряг, това е в новата индонезийска част. Аз… — Кърк се усмихна. — Съжалявам, вие разбира се знаете, че президентът Сукарно пое управлението на Холандска Нова Гвинея през май.

— Би могло да се каже „открадна“. Ако не беше заради злонамереното американско влияние Холандска Нова Гвинея все още щеше да е холандка и много по-добре, струва ми се. Не вярвам, че изобщо би било добре за вас и мисис Кърк да отивате. Политическата ситуация е много нестабилна, а президентът Сукарно е много враждебно настроен. Въстанието в Сарауак е организирано и подпомагано от Индонезия. Той се отнася отрицателно към Запада, към цяла Малайзия и е поддръжник на марксистите. Освен това Киканапура е едно горещо, скапано и призрачно пристанище с много болести.