Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 11

Дънрос вдигна поглед.

— А. М. Г. пише, че сте приятели от училище.

— О, да. Да, бяхме заедно в училище. Чартърхаус, всъщност. После аз продължих в Кеймбридж, а той — в Оксфорд. Да. Ние, ъ-ъ, поддържахме връзка, разбира се рядко през годините. Да, отдавна ли го познавате?

— От около три години. Аз също го харесвах. Може би сега не искате да говорите?

— О! О, не, всичко е наред! Аз съм… това, разбира се е шок, но животът трябва да продължава. Старият Алън… той е един забавен хлапак, нали — с всичките си хартии и книги и лулата и пепелта и домашните чехли. — Кърк тъжно се повдигна на пръсти. — Предполагам, че трябва да кажа „той беше“. Все още не ми се вижда много редно да говоря за него в минало време… Винаги носеше домашни чехли. Не си спомням някога да е имало случай да отида у него и той да не е по чехли.

— Имате предвид апартамента му, нали? Никога не съм бил там. Винаги се срещахме в моя офис в Лондон, макар че той дойде веднъж в Еър. — Дънрос се опита да си спомни. — Не си спомням да е носил домашни пантофи там.

— О, да. Той ми разказа за Еър, мистър Дънрос. Беше важен момент в неговия живот. Вие сте… имате голям късмет, че притежавате такова имение.

— Замъкът Ейвиърд не е мой, мистър Кърк, въпреки че е в семейството повече от 100 години. Дърк Струан го е купил за съпругата си и за семейството — едно така да се каже селско имение. — Както винаги Йан усети внезапна топлина при мисълта за цялата красота, прекрасните хълмисти възвишения, езера, тресавища, гори, горски поляни — шестстотин и повече акра — добри възможности за лов и Шотландия в най-добрата си форма. — Традиция е настоящият тай-пан винаги да е стопанин на Ейвиърд докато е тай-пан. Но разбира се всички семейства, особено деца от различните семейства го познават добре. Летните ваканции… Коледа в Ейвиърд е прекрасна традиция. Нова година, уиски и огромни бучащи огньове, звученето на гайдите. И едно работещо стопанство, добитък, мляко, масло, и да не забравя и спиртната фабрика „Лох Вей“! Иска ми се да можех да прекарвам повече време там. Жена ми днес замина, за да подготви всичко за зимната ваканция. Познавате ли тази част на света?

— Съвсем слабо. Предимно съм запознат с Хайлендс. Познавам Хайлендс по-добре. Семейството ми е от Инвърнес.

— Е, в такъв случай трябва да ни посетите, когато сте в Еър, мистър Кърк. А. М. Г. пише в писмото си, че вие сте геолог, един от най-добрите в света.

— О. О той е толкова любезен. Моята ъ-ъ моята специалност е марината. Да. Със специален акце… — Той изведнъж спря.

— Какво има?

— А, ъ-ъ, нищо, нищо особено, но смятате ли, че всичко с Френсис ще е наред?

— Напълно. Искате ли да й кажа за А. М. Г.?

— Не. Не, аз мога да го направя по-късно. Не, аз… аз, като поразмисля струва ми се, че е по-добре да премълча. Не сте ми казали. Няма смисъл да й развалям почивката. — Кърк засия. — Следователно лошата новина може да бъде научена, когато се приберем вкъщи.

— Както желаете. За какво говорихте? Със специален акцент върху…?

— О, да… петрола, което, разбира се, включва изучаване на скалите. Съвсем наскоро изучавах седиментните скали. Аз, ъ-ъ, през последните няколко години работих като консултант по един изследователски проект върху седиментни скали от палеозойската ера по-специално порестите. Да. Изследването се концентрира върху източния континентален шелф на Шотландия. А. М. Г. смяташе, че вероятно бихте се заинтересували да чуете това.