Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 93

— По дяволите, продължавай, Кейси — каза Гавалан.

— Довърши го ти, Линк — каза тя.

— Добре. И тогава…

— Малко портвайн, господин… извинявай, Линк?

— Благодаря, Ендрю, но може ли още една бира? — Бирата пристигна моментално. — И така, Кейси дойде при мен. И след като сподели горе-долу същото, което разказа преди малко, аз казах: „Има само един проблем, Кейси. Печалбата на «Хед-оптикълс» за миналата година е едва 300 000 долара. Каква ще бъде тя тази година?“ „Нула — отвърна с особената си усмивка. — Аз съм всичко, което притежава «Хед-оптикълс». Всъщност друго няма“. „Тогава какъв е смисълът да се сливам с една нула? И без това си имам достатъчно проблеми“. „Знам как можем да погълнем Рендълф“. „Как?“. „Трима души притежават двадесет и два процента от Рендълф. И тримата мразят Тофър. С двадесет и два процента можеш да получиш контрол над компанията. Знам как можеш да получиш пълномощия от тях. И най-важното, знам слабото място на Тофър“. „Кое е то?“ „Суетен е. Освен това е мегаломан, но най-вече е глупав“. „Не може да е глупав и да управлява такава компания“. „Може би на времето не е бил, но сега е. Направо е готов“. „А ти какво искаш от цялата тази работа, Кейси?“ „Главата на Тофър — искам лично да го уволня“. „Друго?“ „Ако успея да ти покажа как… ако, да речем, за шест месеца успеем да превземем «Рендълф оптикълс», бих искала… бих искала да сключа с теб едногодишен договор, който евентуално да бъде продължен до седем години, при заплата, която според теб съответства на моите способности като вицепрезидент на компанията, отговарящ за поглъщането на други компании. Но искам да гледаш на мен като на личност, а не като на жена, просто като на равностойна личност. Разбира се, ти си шефът, но ще се отнасяш с мен като към мъж, като към равен… ако успея.“, Бартлет се ухили и отпи от бирата си.

— Казах: Добре, съгласен съм. Мислех си, че нямаме какво да губим — аз със своите скапани 750 000 долара и тя с нейния нулев баланс — срещу „Рендълф оптикълс“ за шест месеца, това е дяволска кражба. И си стиснахме ръцете. — Бартлет се изсмя. — За първи път сключвах сделка с жена, просто така. Но никога не съм съжалявал за това.

— Благодаря, Линк — каза меко Кейси и всички се изпълниха със завист.

„А какво стана, след като изхвърлихте Тофър, — мислеше Дънрос, както и всички останали. — Тогава ли започна вашата история?“

— А самата акция? — обърна се той към Бартлет. — Мина нормално, нали?

— Ужасно, но това беше бойното ни кръщение, а и нещата, които научих, които научихме, се оказаха безценни. След пет месеца вече я контролирахме. Кейси и аз превзехме компания, петдесет и три пъти и половина по-голяма от нашата. Един час преди решителния момент бях вътре с четири милиона долара към банката и адски близо до затвора, но час по-късно вече стана моя. Господи, битка и половина. За 45 дни направихме пълна реорганизация и сега „Рендълф дивижън“ на „Пар-Кон“ носи годишна печалба от сто и петдесет милиона долара и акциите непрекъснато се покачват. Беше истинска светкавична война, която проправи пътя на „Пар-Кон индъстрис“.