Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 9
Джеймс Клавел
— Да — каза Филип Чен.
Според Дънрос „Дом Периньон“ бе с по-висока цена от тази, която заслужаваше, а освен това знаеше, че тази реколта, 54, не беше от най-добрите. Но замълча.
Струан отиде до барометъра. Показваше 979.2.
— Много лошо. Е, както и да е. Йан, при Клаудия Чен има една папка за теб, отнасяща се до важни неща, както и пълен списък на нашите акции заедно с имената на подставените ни лица. Ако имаш въпроси, ще трябва да ми ги зададеш преди вдругиден — имам билет за Лондон. Ти, разбира се, ще задържиш Клаудия.
— А нещо за нашата банка — „Виктория бенк ъф Хонконг енд Чайна“? — попита Дънрос, наслаждавайки се на въпроса. — Не знам какъв точно е нашият дял.
— Това винаги е знаел само тай-панът.
Дънрос се обърна към Филип Чен:
— Какъв е твоят дял, пряк или чрез подставени лица?
Компрадорът се поколеба шокиран.
— За в бъдеще аз ще определям вашия дял в пакет с нашия. — Дънрос се вгледа в очите на компрадора. — Искам да го знам още сега, а до утре на обед ще чакам официално писмено прехвърляне на правата за разпореждане с дяловете, за вечни времена на мен и на тай-пановете след мен, както и право на отказ, в случай че някой ден решиш да продаваш.
Тишината натежа.
— Йан — започна Филип Чен — тези дялове… — но решителността му се изпари пред волята на Дънрос. — Шест процента… малко повече от шест процента. Аз… всичко ще стане, както го желаеш.
— Няма да съжаляваш. — Дънрос прехвърли вниманието си върху Аластър Струан и сърцето на стареца за момент спря.
— Колко са нашите акции? Колко от тях са в подставени лица?
Аластър се поколеба.
— Това може да знае само тай-панът.
— Разбира се. Но ти трябва да имаш пълно доверие на нашия компрадор — каза Дънрос нагло на стареца, спомняйки си унижението да бъдеш мачкан от Аластър Струан. — Колко?
Струан каза:
— Петнадесет процента.
Дънрос зяпна, Филип Чен също. Искаше му се да изкрещи „Боже Господи, имаме петнадесет процента и Филип още шест, а на теб не ти е стигнал шибаният акъл да използваш това, което би могло да стане най-големият ни капитал, и да ни донесе огромни печалби, когато сме почти фалирали?“
Но вместо това се протегна и наля остатъка от виното в трите чаши, което му даде достатъчно време да се овладее.
— Добре — каза с равен безизразен глас. — Надявах се, че заедно ще се справим по-добре от всякога. — Той отпи. — Ще свикам Специалното събрание. Следващата седмица.
Другите двама рязко вдигнаха очи. От 1880 всяка година тай-пановете на „Струан“, „Ротуел-Горнт“ и „Виктория бенк“, въпреки съперничеството помежду им, се срещаха тайно, за да обсъдят въпроси, отнасящи се до бъдещето на Хонконг и Азия.
— Може да се откажат да се съберат толкова рано — каза Аластър.
— Тази сутрин се обадих на всички. Срещата е определена за следващия понеделник в девет вечерта, тук.
— Кой ще представя банката?
— Заместник главният директор Хавъргил — старецът е в Япония, а след това отива на почивка в Англия. — Лицето на Дънрос стана сурово. — Трябва да успея.
— Пол е много свестен — каза Аластър. — Той ще е следващият директор.