Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 89

— Попитах вашия адвокат.

— Какво имаш предвид?

— Снощи Джон Чен ми се обади около полунощ. Ти не му беше казала какво се крие зад К. С, а аз исках да знам. Беше прекалено рано, за да се обаждам в офиса ви в Лос Анжелос — едва осем сутринта тяхно време — затова позвъних на адвоката ви в Ню Йорк. Баща ми казваше: Когато се съмняваш, питай.

— Открили сте Сиймър Стаглър Трети в събота? — попита Бартлет с изумление.

— Да. В дома му в Уайт Плейнс.

— Но домашният му телефон не е записан в указателя.

— Знам. Обадих се на един мой приятел, китаец, който работи в ООН. Той ми го намери. Казах на господин Стаглър, че искам да знам имената заради поканите, което, разбира се, беше самата истина. Човек трябва да бъде прецизен, нали?

— Да — каза Кейси с голямо възхищение. — Да, така е.

— Снощи ти си знаел, че Кейси е… че Кейси е жена?

— Да. Всъщност го знам от няколко месеца, въпреки че не знаех какво означава това К. С. Защо?

— Нищо, тай-пан.

— Кейси, разкажи за Армения. След войната ли е емигрирало семейството ти в Щатите?

— След Първата световна война през 1918 година — Кейси започна често повтаряния разказ. — Истинската ми фамилия е Чолокиан. Когато дядо ми и баба ми пристигнали в Ню Йорк, опростили името, като махнали от него това иан за улеснение на американците. Но все още съм Камелиен Сирануш. Както знаете Армения се намира в южната част на Кавказ — северно от Иран и Турция и южно от Грузия. Навремето, това е бил един свободен, суверенен народ, но сега е напълно погълнат от Турция и от Съветска Русия. Баба ми е била грузинка — по онова време е имало много смесени бракове. Моят народ е бил разпръснат из цялата Отоманска империя и е наброявал около два милиона, но след масовите убийства, особено през 1915-а и 1916-а… — Кейси потръпна. — Било е истински геноцид. Останали сме вече около 500 000, разпръснати из целия свят. Арменците са били търговци, артисти, художници и бижутери, писатели, така също и воини. В турската армия е имало почти 50 000 преди да бъдат разоръжени, изхвърлени и застреляни от турците по време на Първата световна война — генерали, офицери и войници. Били са елитно малцинство, векове наред.

— Затова ли са ги мразели турците? — попита де Вил.

— Били са работливи, държали са на семейството и са били много добри търговци и бизнесмени. Дядо ми казваше, че търговията ни е в кръвта. Но може би основната причина е, че арменците са християни — това е била първата християнска държава в историята, още от римско време — а те разбира се, са мохамедани. През шестнадесети век турците завладели Армения и оттогава между християнска царска Русия и „неверните“ турци винаги се е водила погранична война. До 1917 царска Русия е била наш истински защитник… Отоманските турци винаги са били много странен народ, много жесток и много странен.

— Семейството ти е избягало преди събитията, така ли?

— Не. Баба ми и дядо ми са били доста богати и като много други хора са мислели, че нищо не може да им се случи. Измъкнали са се през задната врата, под носа на войниците, вземайки със себе си двамата си сина, дъщеря си и само онова, което са успели да грабнат в бързината. Останалата част от семейството не успяла да се отърве. С подкуп дядо ми и баба ми успели да напуснат Истанбул с една рибарска лодка, с която се добрали до Кипър и по някакъв начин получили визи за Щатите. Имали са малко пари, малко бижута и много талант. Баба е все още жива… и може да направи пазарлък и с най-добрия търговец.