Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 59

Хавъргил му каза, че Дънрос е събрал достатъчно гласове в управителния съвет и е упражнил огромен натиск лично върху него. „Нищо не можех да направя…“

„Да — помисли си Горнт, гледайки американеца. — Тогава загубих, но мисля, че ти си златният детонатор на бомбата, която ще взриви «Струан» и ще ги изчисти завинаги от лицето на Азия.“

— Този път Дънрос стигна до ръба на пропастта, господин Бартлет. Той си създаде неумолими врагове. Но сега сме еднакво силни. Така да се каже мъртва точка. Те не могат да ни превземат и ние тях — също.

— Освен ако допуснат грешка.

— Или ние допуснем грешка. — По-възрастният мъж направи колелце от цигарения дим и се загледа в него. Най-после той отново погледна към Бартлет. — Рано или късно ще спечелим. Времето в Азия тече малко по-различно от времето в Щатите.

— Така казват всички.

— Не вярвате ли?

— Знам само, че законите за оцеляване важат и тук, и там, и където и да било. Само силата им се променя.

Горнт наблюдаваше дима от цигарата, който се виеше към тавана. Кабинетът му бе голям, със стари, захабени от употреба кожени столове. По стените висяха чудесни картини, а въздухът бе изпълнен с уханието на кожа и хубави пури. Столът на Горнт бе от стар дъб, с дърворезба, а седалката и високата облегалка бяха тапицирани с плюш. Изглеждаше здрав, функционален и солиден. „Също както и мъжът, който седи на него“ — помисли Бартлет.

— Ние можем да предложим по-добри условия от „Струан“, а и времето работи за нас, и тук, и там, и където и да било — каза Горнт.

Бартлет се засмя.

Горнт също се усмихна, но Линк забеляза, че очите му не се промениха.

— Поогледайте се из Хонконг, господин Бартлет. Поразпитайте за нас и за тях. И след това решете сам.

— Да, ще го направя.

— Разбрах, че самолетът ви е задържан.

— Така е. Ченгетата от летището откриха на борда някакво оръжие.

— Чух. Любопитно. Е, ако имате нужда от помощ за освобождаването му, може би ще мога да направя нещо.

— Можете да ми помогнете веднага, като ми кажете кой и защо го е направил.

— Нямам представа… но мога да се обзаложа, че някой в „Струан“ знае.

— Защо?

— Знаели са съвсем точно вашите планове.

— Вие също.

— Да, но това няма нищо общо с нас.

— Кой знаеше за тази наша среща, господин Горнт?

— Вие и аз. Както се разбрахме. Оттук не е изтекла информация, господин Бартлет. След частната ни среща в Ню Йорк миналата година съм се свързвал с вас само по телефона — няма дори телекс за потвърждение. И вярвам във вашата предпазливост, дискретност и в това, че водите разговорите лично. На четири очи. Но кой от вашите хора знае за нашите… нашите общи интереси?

— Никой, освен мен.

— Дори и вашият финансов и административен вицепрезидент? — попита Горнт, явно изненадан.

— Да, сър. Кога разбрахте, че Кейси е жена?

— В Ню Йорк. Е, господин Бартлет, едва ли сте предполагали, че е възможно да обмисляме съвместна дейност с вас, без да проверим вашите акредитиви, както и тези на главните ви сътрудници.