Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 479

— Но, сър, моят… Да, сър.

Армстронг излезе и заключи вратата. Даде ключа и формуляра на един агент, който беше на пост до бюрото.

— Ще запазя за известно време ролката. Подписал съм разписката.

— Да, сър.

— Кой ще се погрижи за Спектакълс Уу? Той ще бъде наш гост за един-два дни. Започнете проучването му — беше ни много, много полезен. Препоръчвам го в СИ.

— Да, сър.

Той ги остави и отиде на асансьора, за да се качи на етажа си. Мразеше разпитите в СИ. Макар, че бяха бързи, резултатни и винаги постигаха каквото поискаха. Предпочиташе старомодната битка на умове, която изискваше търпение, а не тези нови, модерни психологически похвати. „Ако питат мен, това е твърде опасно“ — промърмори той, вървейки по коридора. Усещаше слабия мирис на плесен, който изпълваше управлението. Мразеше Крос и СИ, и всичко. Вратата му беше отворена.

— О, здрасти, Брайън — каза той, като я затвори. Лицето му беше строго. Брайън Куок беше качил крака върху бюрото и лениво четеше един от сутрешните комунистически китайски вестници. Дъждът се стичаше по прозорците зад него.

— Какво ново?

— Интересна статия за Иран — приятелят му беше погълнат от това, което четеше. — Капиталистите в съюз с шаха са потушили революция в Азербайджан, хиляди хора са убити. Не вярвам на всичко това, но изглежда янките са действали за пръв път правилно.

— Не ми пука!

Брайън го погледна. Усмивката му изчезна.

— Чувствам се скапан — Армстронг се поколеба. — Изпратих за две бири, после ще обядваме. Какво ще кажеш за едно къри? А?

— Добре, но щом не се чувстваш добре, можем да пропуснем обяда.

— Не, не е това причината. Аз… аз просто мразя разпитите в бялата стая.

Брайън се вторачи в него.

— Разпитвали сте старата бавачка там? Защо за Бога?

— По заповед на Крос. Той е копеле!

Брайън остави вестника.

— Да, така е, сигурен съм — каза той меко.

— Не сега, Брайън. Може би, след като обядваме, но не сега. Иисусе, искам едно питие! Проклетият Крос и проклетата СИ! Не съм в СИ и все пак, той се държи с мен така, сякаш съм един от неговите хора.

— О? Но довечера идваш на 16/2, мислех, че са те подкрепили.

— Той не спомена нищо. Какво има?

— Ако не е споменал, по-добре и аз да не споменавам.

— Разбира се.

Беше нормална процедура в СИ, за сигурност да ограничават информацията, така че дори агенти, които са сигурни хора и работят по същия случай, да не получават цялата информация.

— Залавянето има ли нещо общо със „Севрин“?

— Не знам. Надявам се.

Брайън го изучава известно време, след това се усмихна.

— Горе главата, Робърт, имам една добра новина за теб.

Армстронг отново откри, колко красив беше неговият приятел. Със здрави, бели зъби, златна кожа, твърда челюст, и очи, излъчващи самоувереност.

— Добре изглеждаш, копеле. Каква добра новина? Ти се осланяш на Еднокракия от ресторант „Пара“ и той ти е дал имената на първите четирима за събота?

— Ти сънуваш! Става въпрос за онези списъци, които взе вчера от Кривозъбия Ло и ги предаде на „Антикорупшън“. Помниш ли? От фотографа Нгъ?

— О? Да.

— Изглежда, че нашият американо-японски гост за ядене и пиене, Томас К. К. Лим, който е „Някъде в Бразилия“, е голям екземпляр. Досието му е златно. От чисто злато. А нашите приятели от „Антикорупшън“ излязоха чисти. Ти откри съкровище!