Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 476

— Кажи й, че е по-добре да каже бързо истината. — Армстронг я погледна намръщено. Нито той, нито Смит имаха лоши чувства към нея. Просто искаха истината. Тя би ги завела до Бившите вълци и колкото по-скоро тези злодеи бъдат обесени, толкова по-лесно ще контролират Хонконг и мирните граждани. Те самите ще се заловят със собствената си работа и интереси — правене на пари, надбягвания или разврат.

„Да — помисли си Армстронг — жалко за старицата. Обзалагам се, че заядливката не знае нищо, но Ах Там знае повече отколкото изобщо някога ще каже.“

— Искам истината. Кажи й! — каза той.

— Истина? Каква истина, уважаеми господине? Как може една стара жена като мен да бъде не…

Армстронг вдигна ръка с театрален жест.

— Достатъчно!

Това бе друг предупредителен сигнал. Спектакълс Уу мина на Нинг-токски диалект, който никой от двамата не разбираше.

— По-стара сестро, предлагам да говориш бързо и откровено. Знаем вече всичко.

Ах Там го зяпна. Имаше само два криви зъба в устата.

— Е, млади братко? — отговори тя на същия диалект. — Какво искаш от мен?

— Истината! Знам всичко за теб!

Тя се вторачи в него, но не го позна.

— Каква истина? Никога не съм те виждала!

— Не ме ли помниш? На птичия пазар? Помогна ми да купя пиле, а после пихме чай. Вчера. Не си ли спомняш? Ти ми разказа за Бившите вълци. Как ще ти дадат голямо възнаграждение…

Всички видяха как очите й проблеснаха.

— Бившите вълци? — тя започна враждебно. — Невъзможно! Някой друг е бил! Лъжливо обвинение. Кажи на уважаемите господа, че за пръв път те виж…

— Млъквай, стара чанто! — каза Уу рязко и изруга. — Ти работеше за Уу Тинг-топ, а името на господарката ти беше Фи-линг, тя почина преди три години. Държаха аптеката на кръстопътя. Много добре знам мястото!

— Лъжи… лъжи…

— Казва, че всичко това е лъжа, сър.

— Добре. Кажи й, че ще я водим в участъка. Там ще проговори.

Ах Там започна да трепери.

— Мъчения? Ще измъчвате една старица? О-о-о…

— Кога се връща този Бивш вълк? Днес следобед?

— О-о-о… Не знам… каза, че ще се обади, но един крадец никога не се връща. Дадох му назаем пет долара да се прибере вкъщи и…

— Къде живее?

— А? Кой? О, той, той каза, че е роднина на един роднина и… не помня. Май каза Норт Пойнт… Нищо не си спомням.

Армстронг и Смит чакаха и я изучаваха. Скоро стана очевидно, че старицата знае малко, макар че увърташе, лъжите й ставаха все по-украсени.

— Ще я вземем все пак — каза Армстронг. Смит кимна.

— Ще се справиш ли сам докато изпратя двама души? Мисля, че наистина трябва да се връщам.

— Разбира се. Благодаря.

Той излезе. Армстронг каза на Уу да нареди на жените да мълчат докато претърсва. Те се подчиниха изплашени. Той влезе в кухнята и затвори врата. Тогава Ах Там дръпна дългата си окаяна плитка.

— Млади братко — прошушна тя лукаво, знаейки, че господарката й не разбира Нинг-ток. — Не съм виновна. Просто срещнах този млад дявол, както срещнах теб. Нищо не съм направила. Хората от селото трябва да се поддържат, нали? Хубав мъж като теб има нужда от пари — за момичета или съпруга. Женен ли си, уважаеми млади братко?