Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 476
Джеймс Клавел
— Кажи й, че е по-добре да каже бързо истината. — Армстронг я погледна намръщено. Нито той, нито Смит имаха лоши чувства към нея. Просто искаха истината. Тя би ги завела до Бившите вълци и колкото по-скоро тези злодеи бъдат обесени, толкова по-лесно ще контролират Хонконг и мирните граждани. Те самите ще се заловят със собствената си работа и интереси — правене на пари, надбягвания или разврат.
„Да — помисли си Армстронг — жалко за старицата. Обзалагам се, че заядливката не знае нищо, но Ах Там знае повече отколкото изобщо някога ще каже.“
— Искам истината. Кажи й! — каза той.
— Истина? Каква истина, уважаеми господине? Как може една стара жена като мен да бъде не…
Армстронг вдигна ръка с театрален жест.
— Достатъчно!
Това бе друг предупредителен сигнал. Спектакълс Уу мина на Нинг-токски диалект, който никой от двамата не разбираше.
— По-стара сестро, предлагам да говориш бързо и откровено. Знаем вече всичко.
Ах Там го зяпна. Имаше само два криви зъба в устата.
— Е, млади братко? — отговори тя на същия диалект. — Какво искаш от мен?
— Истината! Знам всичко за теб!
Тя се вторачи в него, но не го позна.
— Каква истина? Никога не съм те виждала!
— Не ме ли помниш? На птичия пазар? Помогна ми да купя пиле, а после пихме чай. Вчера. Не си ли спомняш? Ти ми разказа за Бившите вълци. Как ще ти дадат голямо възнаграждение…
Всички видяха как очите й проблеснаха.
— Бившите вълци? — тя започна враждебно. — Невъзможно! Някой друг е бил! Лъжливо обвинение. Кажи на уважаемите господа, че за пръв път те виж…
— Млъквай,
— Лъжи… лъжи…
— Казва, че всичко това е лъжа, сър.
— Добре. Кажи й, че ще я водим в участъка. Там ще проговори.
Ах Там започна да трепери.
— Мъчения? Ще измъчвате една старица? О-о-о…
— Кога се връща този Бивш вълк? Днес следобед?
— О-о-о… Не знам… каза, че ще се обади, но един крадец никога не се връща. Дадох му назаем пет долара да се прибере вкъщи и…
— Къде живее?
— А? Кой? О, той, той каза, че е роднина на един роднина и… не помня. Май каза Норт Пойнт… Нищо не си спомням.
Армстронг и Смит чакаха и я изучаваха. Скоро стана очевидно, че старицата знае малко, макар че увърташе, лъжите й ставаха все по-украсени.
— Ще я вземем все пак — каза Армстронг. Смит кимна.
— Ще се справиш ли сам докато изпратя двама души? Мисля, че наистина трябва да се връщам.
— Разбира се. Благодаря.
Той излезе. Армстронг каза на Уу да нареди на жените да мълчат докато претърсва. Те се подчиниха изплашени. Той влезе в кухнята и затвори врата. Тогава Ах Там дръпна дългата си окаяна плитка.
— Млади братко — прошушна тя лукаво, знаейки, че господарката й не разбира Нинг-ток. — Не съм виновна. Просто срещнах този млад дявол, както срещнах теб. Нищо не съм направила. Хората от селото трябва да се поддържат, нали? Хубав мъж като теб има нужда от пари — за момичета или съпруга. Женен ли си, уважаеми млади братко?