Читать «Търговска къща (Част I)» онлайн - страница 110

— Не е както в Англия, Брайън, — винаги бе казвал на приятеля си. — Аз съм за честен, открит процес.

— Има ли значение? Бъди практичен, Робърт. Знаеш, че всички тези копелета са виновни, че са ни врагове, вражески комунистически агенти, които изопачават правилата, за да останат тук, за да унищожат нас и нашето общество, подпомагани и поощрявани от няколко мръсни адвокати, които са готови на всичко за трийсет сребърника, дори и по-малко. Същото е и в Канада. Господи, имаше ужасни моменти в Кралската полиция. Врагове ни бяха собствените ни адвокати и политици, както и новодошлите заселници — странно, но винаги от Острова й всички членове на социалистически профсъюзи и винаги начело на всяка безредица. Има ли значение? Важното е да се отървеш от паразитите.

— Има значение, поне така мисля. А и не всички тук са комунистически разбойници. Има и много разбойници — националисти, които искат да…

— Националистите искат да изхвърлят комунистите от Хонконг, това е всичко.

— Глупости! След войната Чианг Кай-шек искаше да заграби колонията. Спря го единствено Британската военна флота, след като американците ни изоставиха. Той все още иска да бъде наш владетел. И в това отношение не е по-различен от Мао!

— Ако Специалното разузнаване няма необходимата свобода, как ще се спасим от катастрофата?

— Брайън, братко, просто казах, че не ми харесва работата в Специалното разузнаване. Искам да бъда полицай, а не някакъв шибан Джеймс Бонд!

„Да — мислеше си Армстронг мрачно, — просто полицай, в Криминалния отдел, докато се пенсионирам и се върна в добрата стара Англия. Господи, стигат ми неприятностите с тези проклети Бивши вълци.“ Той погледна отново към Крос с предпазливо уклончиво изражение и зачака.

Крос го изгледа и после потропа с пръст върху папката.

— Според това сме затънали в блатото много по-дълбоко, отколкото дори аз предполагах. Много печално. Да. — Той вдигна очи. — В този доклад се споменават и предишните, изпратени на Дънрос. Естествено бих искал да ги видя, колкото е възможно по-скоро. Бързо и тихо.

Армстронг погледна към Брайън Куок:

— Какво ще кажеш за Клаудия Чен?

— Никакъв шанс. Никакъв.

— В такъв случай какво предлагаш, Брайън? — попита Крос. — Предполагам, че моят американски приятел ще има същото желание… и ако е бил достатъчно заблуден да предаде доклада или копие от него на шефа на ЦРУ тук… наистина ще бъда много потиснат, ако отново ни изпреварят.

Брайън Куок се замисли за момент.

— Можем да изпратим специален екип в работните кабинети на тай-пана и в неговия личен апартамент, но ще отнеме много време, защото не знаем къде да търсим, и ще трябва да го правим само нощем. Може да се окаже доста трудно. Останалите доклади, ако съществуват такива, вероятно са в някой сейф в Грейт хаус или в къщата му на Шек-О, в апартамента му на „Синклер тауърс“, или някъде другаде.

— Печално — съгласи се Крос. — Нашето разузнаване се отпуска ужасяващо, дори и на собствената ни територия. Жалко. Ако бяхме китайци, щяхме да знаем всичко, нали, Брайън?