Читать «Търговия по телеграфа» онлайн - страница 2

Ето една поръчка. Все пак рекламата има значение! Един брой от артикул номер едно-пет-осем-две-три. Под този номер бяха означени лопати. Натоварих поръчката на една малка ракета и я отправих към съответната планета. Тези ракети се насочваха от вълните на моята телеграфна връзка и понякога изминаваха огромни космически разстояния.

Не мина много време и пристигна нова поръчка, този път за десет хиляди броя. Жителите на планетата сигурно са искали един брой за мостра, харесал им е и сега правят основната си поръчка. Изглежда беше точно така. Жителите на тази планета навярно много обичаха да копаят дупки. Веднага им изпратих стоката.

Измина още известно време и пак от тази планета пристигна още една поръчка, този път искаха нещо друго.

— А, един брой от номер две-две-шест-седем-три.

Това бяха кутии с консервирана храна, които на Земята се използуваха по време на пикник или нещо подобно.

— Тия от тази планета си поръчват много странни неща. Сигурно са решили да разработват някои девствени територии на планетата. Въоръжени с канчета и лопати, сигурно предприемат голямо настъпление към целинни земи. Една такава планета има голямо бъдеще. Ще се наложи да предприема едно пътешествие и да разгледам какво става там. Ще трябва да намеря някой да ми пази къщата, докато ме няма.

Един приятел ми обеща да наглежда къщата, а аз приготвих сметката за лопатите и се отправих към планетата. В ракетата, освен поръчаните кутии с храна, напъхах разни часовници, радиоапарати и други висококачествени стоки, които още не фигурираха в каталога. Ръчните часовници имаха устройство, което се съгласува с периода на въртенето на съответната планета около нейната звезда, а верижките на тези часовници, тъй като не знаех дебелината на китките на съществата от тази планета, можеха произволно да се намаляват или увеличават. Освен това имах намерение да им предложа и система радиоточки, които да бъдат свързани с моята кантора на Земята. По този начин щях да им пускам музика и реклами. Поръчките сигурно щяха да завалят.

Подобни надежди топлеха сърцето ми, докато ракетата летеше и планетата, към която се бях насочил, се приближаваше все повече и повече. Твърдо бях решил да кацна там, дори да беше обвита в непрогледни облаци. Щях да им предложа толкова много висококачествени стоки. Цялата планета щеше да ме посрещне тържествено. Изригвайки пламъци, ракетата започна да се спуска под облачната покривка.

Уредите показваха, че до повърхността на планетата има още време, когато ракетата изведнъж престана да се движи.

— Какво е това? Какво става?

Погледнах през илюминатора и останах поразен от гледката, която се разкри пред очите ми. Изглежда, някакъв великан бе хванал ракетата и я държеше в ръце. Верижките на часовниците, дори при положение, че се разширят максимално, нямаше да могат да се окачат дори на малкия му пръст. Щом ръцете му бяха такива грамадни, представях си какво щеше да бъде тялото на този великан. Всъщност точно така се оказа. Великаните се бяха изтегнали лениво и от скука се чешеха зад ушите. Като се вгледах по-внимателно, открих, че тяхното любимо занимание е да се чешат зад ушите, използувайки лопатите, които им бях изпратил с предишната доставка.