Читать «Търговия по телеграфа» онлайн

Шиничи Хоши

Търговия по телеграфа

Аз съм търговец. Купувам разни стоки, които на Земята вече не са модерни или пък не се купуват поради пренасищане на пазара. Натоварвам ги на някоя по-евтина ракета и тръгвам да ги продавам на жителите на други планета Понякога имам възможност да видя интересни природни явления там, но най-много ме радват жителите. От търговията получавах проценти, но всъщност това са нищожни пари.

Веднъж бях сключил договор за продажба на голямо количество обувки за стокраките обитатели на една планета със сравнително развита цивилизация. Друг път доставих стари тромпети на жителите на друга планета, които бяха много мили, но нямаха гласови органи, та ги научих как да си служат с тромпетите. Страшно ми бяха благодарни за това. За първи път получиха възможност да общуват помежду си и да разменят мисли. След това на тяхната планета започна да се развива висока култура. Там получих концесии за разработването на находища с ценни суровини. Да не говорим, че жителите на планетата ме боготворяха като апостол на културата и цивилизацията. Винаги ме посрещаха с буря от радостни възгласи „Бу-бу-бу“ или „Пи-пи-пи“ според това кой какъв тромпет беше получил.

От всичките ми досегашни продажби най-голям ефект имаше сделката със съществата от една планета, чиито тела бяха от метал. На тази планета аз доставих различни козметични препарати. Намерих красиви кутийки, напълних ги с пясък за излъскване на метални повърхности и им ги продадох. Тия същества започнаха да трият с пясъка ръждясалите си лица. След малко лицата им заблестяваха и не беше никак чудно, че скачаха от радост.

— Наистина, колко е хубаво! Толкова красиви станахме! — оглеждаха се те в огледалото, което държах пред тях. — За произвеждането на тази козметика сигурно сте използували някакви висококачествени суровини!

— Разбира се, разбира се! Това е висококачествена козметика, която бе създавана в продължение на много години от цели колективи учени на нашата планета, на Земята.

За щастие, на тази планета нямаше пясък и аз можех да измислям всякакви истории и да искам немалка цена. Моята козметика веднага се разграби. Много се удивих, когато след известно време разбрах, че сред моите клиенти имало и такива, които прибавяли нещо в пясъка и препродавайки го като „вносна козметика“, изкарвали допълнителна печалба.

Със случаи като тези моето търговско предприятие започна да укрепва и вече не беше нужно да обикалям както по-рано планетите и да търгувам сам. Поръчах да ми направят каталози и устройства за телеграфна връзка и на всяка планета създадох по една кантора за моята търговска мрежа. С помощта на тези съоръжения, като натиснеш копчето под снимката на съответната стока, апаратът, който се намираше при мене на Земята, веднага отчиташе какви поръчки са направени. Стоях си аз на Земята и само изпращах съответните стоки по планетите, а ги обикалях само за да събирам парите.

При това положение беше съвсем разумно да разширя пазарите си. Направих си още каталози по телеграфния принцип, сложих ги в малки ракети и ги изпратих и на планети, които още не бях посещавал. Кой знае, може да ми поръчат нещо. Както и предполагах, не след дълго пристигнаха първите поръчки.