Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 92

Накрая Мередит заяви с престорено оптимистичен тон:

— Само че ще ни бъде трудно да го заловим, докато сме в леглата си, освен ако той не бъде така любезен да ни направи посещение.

Това поразчупи напрежението и Мат отново се обади, след като изпусна дълго сдържаната си въздишка:

— Добре, Стефан, разбирам как се чувстваш след всичко това, но…

Стефан веднага го прекъсна.

— Аз съм съвсем сериозен, Мат. Клаус е прав, това е между него и мен. Освен това той се заканва, че ако не отида сам, Каролайн ще пострада. Така че ще отида сам. Това е моето решение.

— Това е твоето погребение! — избухна Бони. Малко оставаше да изпадне в истерия. — Стефан, ти си полудял. Не можеш да отидеш.

— Само гледай.

— Ние няма да ти позволим да…

— Мислиш ли, че можеш да ме спреш, колкото и да се опитваш? — попита я Стефан, като се обърна към нея.

Този път тишината беше непоносимо потискаща. Загледана в него, Бони усети как Стефан се променя буквално пред очите й. Лицето му се изостри, стойката му стана различна, което й напомни за силните му, гъвкави като на хищник мускули, скрити от дрехите. Изведнъж той стана някак си далечен, чужд дори. И плашещ.

Бони извърна поглед.

— Нека да бъдем по-разумни — предложи Мат, явно решил да смени тактиката си. — Първо да се успокоим и да поговорим за това какво може…

— Няма какво толкова да говорим. Аз отивам. Но вие не.

— Не заслужаваме това, Стефан — обади се Мередит. Бони й беше благодарна, че говореше с толкова разумно овладян глас. — Добре, ти можеш да ни разкъсаш на парчета. Няма да споря повече, всичко вече е ясно. Но след всичко, което преживяхме заедно, заслужаваме поне да го обсъдим, преди да отидеш там.

— Това е и наша битка. Кога реши, че е само твоя? — попита Мат.

— Когато открих кой е убиецът! — отговори му Стефан. — Именно заради мен Клаус се е появил тук.

— Не, не е! — възрази Бони. — Ти ли накара Елена да убие Катрин?

— Аз тласнах неволно Катрин да се върне при Клаус! И оттам е започнало всичко. Пак аз забърках Каролайн в тази история. Ако не бях аз, тя нямаше да намрази Елена и никога нямаше да се захване с Тайлър. Така че сега съм отговорен и за нея.

— Ти просто искаш да повярваш в това. — Бони почти крещеше. — Клаус мрази всички ни! Наистина ли мислиш, че ще те остави да се върнеш жив? Смяташ ли, че нас ще ни остави на мира?

— Не — рече Стефан и взе клона от ясен, опрян на стената. Извади от джоба си ножа, който Мат му беше дал, за да окастри клончетата и да го превърне в гладък прът, по-точно в право копие.

— О, чудесно, ти ще се втурнеш в самотна битка! — извика Мат ядосано. — Не разбираш ли колко е глупаво това? Направо ще се натикаш в неговия капан! — Пристъпи крачка към Стефан. — Може би не вярваш, че ние тримата можем да те спрем…

— Не, Мат — рече Мередит тихо, но въпреки това гласът й се чу ясно в стаята. — Това няма да доведе до нищо добро. — Стефан погледна към нея, очите му се присвиха, но тя отвърна на погледа му със спокойно изражение. — Явно твърдо си решил да се срещнеш сам с Клаус. Добре. Но преди да тръгнеш, искаме поне да сме сигурни, че имаш шансове да го победиш. — И тя най-хладнокръвно започна да откопчава най-горните копчета на блузата си.