Читать «Тъмното обединение (Книга четвърта)» онлайн - страница 66

Очите на Тайлър щяха да изхвръкнат от орбитите си. Под слоя от мръсотия и кръв обикновено червендалестото му лице започна да пребледнява.

— Ти просто блъфираш!

— Подай ми брадвата, Мат — каза Стефан. — Мередит, свали му едната обувка.

Тайлър я изрита, докато тя му сваляше обувката, като се опита да я улучи в лицето. Мат скочи и стисна главата му в мъртва хватка.

— Не си влошавай още повече положението, Тайлър.

Оголеният крак, който Мередит показа на останалите, беше едър и покрит с пот като дланите на Тайлър. Груби косми се показваха между пръстите му. От противната гледка кожата на Мередит настръхна.

— Хайде да го отървем от тази лапа — рече тя.

— Ти се шегуваш! — изрева Тайлър, като се замята тъй буйно, че се наложи Бони да сграбчи другия му крак и да го натисне с коляно. — Не можеш да направиш това! Не можеш!

— Дръжте го здраво — нареди Стефан. С дружни усилия те изпънаха тялото на Тайлър, като Мат стисна главата му с двете си ръце, а момичетата разтвориха и задържаха краката му да не мърдат. След като се увери, че Тайлър може да вижда какво ще направят с крака му, Стефан пъхна един клон с дебелина около пет сантиметра в процепа на капака на гробницата. Вдигна брадвата и като я спусна с рязък замах, още с първия удар сряза клона на две.

— Добре е наточена — рече той. — Мередит, навий нагоре крачолите на панталоните му. После го превържи с някакво въже над глезена колкото можеш по-стегнато, като турникет. Иначе много ще кърви.

— Не можеш да направиш това! — изкрещя Тайлър. — Не можеш да напрааааавиш това!

— Можеш да си крещиш колкото си щеш, Тайлър. Тук, на хълма, никой няма да те чуе, нали? — каза му Стефан.

— Ти не си по-добър от мен! — ревна Тайлър, пръскайки обилно слюнка. — И ти си убиец!

— Много добре зная какъв съм — съгласи се Стефан. — Повярвай ми, Тайлър, наясно съм със себе си. Всички готови ли са? Добре. Дръжте го здраво, сигурно ще подскочи силно, когато го съсека.

Виковете на Тайлър станаха съвсем нечленоразделни. Мат го държеше здраво, за да може Тайлър да види как Стефан коленичи и хвана брадвата, като повдигна острието над глезена на Тайлър, за да се приготви за по-силен замах.

— Хайде, да свършваме — рече Стефан и вдигна високо брадвата.

— Не! Не! Ще говоря! Ще говоря! — изквича Тайлър.

Стефан го изгледа укорително.

— Късно е вече. — И спусна брадвата.

Тя отскочи от каменния под със звън и сноп искри, но трясъкът остана напълно заглушен от неистовия крясък на Тайлър. Като че ли няколко минути не можеха да стигнат на Тайлър да осъзнае, че острието не беше докоснало крака му. После напълно шокиран изчака малко, колкото да си поеме дъх, преди да обърне диво искрящите си подути очи към Стефан.

— Започвай да говориш — заповяда му Стефан студено, без никаква нотка на разкаяние.

Леки хленчове изскочиха от гърлото на Тайлър. Пяна изби по устните му.

— Не зная името му — заговори той задъхано. — Но изглежда точно както го описа. И си прав: той е вампир, по дяволите! Виждал съм го да изпива цялата кръв на много голям елен, докато еленът още подритва с крака. Той ме излъга — добави Тайлър и животинският вой отново се върна в гласа му. — Той ми каза, че ще стана по-силен от всички, силен като него. Обеща ми, че ще имам всяко момиче, което пожелая, и то по всякакъв начин. Излъга ме това гадно влечуго.