Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 61

Прояс се обърна и макар да мислеше, че отдавна е надраснал ласкателствата, не можеше да не гледа мъжа с обожание. Майтанет. Новият неподкупен шриах на Хилядата храма. Мъжът, който щеше да донесе мир на народите на Трите морета, предлагайки им Свещена война.

Нов учител.

— Той е с нас от самото начало — продължи Майтанет, загледан с почитание в Бивника. — Наш водач, съветник и съдия. Той е нашият вечен свидетел, дори докато го гледаме самите ние.

— Да — каза Прояс. — Усещам го.

— Пази това чувство, Прояс. Притисни го до гърдите си и никога не го забравяй. Защото в дните, които ни предстоят, ще бъдеш обкръжен от хора, които са забравили.

— Ваша светлост?

Майтанет застана до него. Беше сменил богато украсената си със злато роба с проста бяла туника. Всяко негово движение, всяка поза на тялото му, се струваха на Прояс символ на неумолимостта, сякаш разказът за деянията му вече е бил написан.

— Говоря за Свещената война, Прояс, за великия чук на Късния пророк. Мнозина ще се опитат да я извратят.

— Вече чух слухове, че императорът…

— А ще има и други — отвърна Майтанет с глас едновременно тъжен и рязък. — Хора от школите…

Прояс се почувства порицан. Само неговият баща, кралят, си позволяваше да го прекъсва, при това само когато е казал нещо наистина глупаво.

— Школите, Ваша светлост?

Шриахът обърна силното си брадато лице към него и Прояс бе поразен от синия хлад на очите му.

— Кажи ми, Нерсей Прояс — каза Майтанет с гласа на божията повеля, — кой бе онзи мъж, онзи магьосник, който си позволи да ме омърси с присъствието си?

Четвърта глава

Сумна

Да си невеж и да бъдеш мамен са две различни неща. Да си невеж означава да бъдеш роб на света. Измамата те превръща в роб другиму. Въпросът винаги ще бъде този: Защо, след като всички човеци са невежи и това вече ги прави роби, онова друго робство така ни уязвява!

Айенсис, „Епистемологии“

Ала въпреки историите за жестокостите на фанимите, истината е, че кианците, езичници или не, бяха изненадващо толерантни към инритски поклонения в Шимех — преди Свещената война, разбира се. Защо един народ, отдаден на унищожението на Бивника, би проявил тази учтивост към „идолопоклонници“? Може би са били донякъде мотивирани от перспективите за търговия, както се твърди. Ала фундаменталният им мотив е в тяхното пустинно наследство. Кианската дума за свещено място е „ш’ихкалис“, което буквално означава „велик оазис“. Техният ненарушим обичай в откритата пустиня е никога да не отказват вода на пътници, дори ако са врагове.

Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“

Свещената война на инритите срещу фанимите бе обявена от Майтанет, сто и шестнадесетия шриах на Хилядата храма, в Утрото на Възнесението през 4110 година на Бивника. Денят бе необичайно горещ за сезона, сякаш самият Бог беше благословил войната с обещание за лятото. И наистина, Трите морета пламнаха от слухове за поличби и видения, всяко от които обещаваше успеха на начинанието, поставено пред инритите.