Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 310
Р. Скот Бакър
— Но
— Да, така е — каза свирепо Саубон. — То копнее да заграби Свещената война от Бога и да си я присвои.
— Не! — изплю Конфас. — Сърцето ми иска да спаси Свещената война
— Каквито са и Алените кули! — отвърна Саубон и тръгна към екзалт-генерала. — Ще настояваш ли
— Това е различно — отсече Конфас. — Мъжете на Бивника се нуждаят от Алените кули… Без тях кишауримите ще ни унищожат.
Саубон се спря на няколко крачки от него. Изглеждаше източен като вълк.
— Инритите се нуждаят и от този скилвенди. Това ни казваш, Конфас. Че трябва да бъдем спасени от глупостта си на бойното поле.
—
— Калмемунис — каза презрително Саубон. — Тарсчилка… Боклуци, повели други боклуци.
— Кажи ми, Конфас — попита Прояс, — знаеше ли, че Калмемунис е обречен предварително? Ако да, защо тогава императорът го снабди с провизии?
— Нищо от това няма връзка с настоящия въпрос! — извика Конфас.
— Въпросът — продължи упорито Конфас — е дали можеш да вярваш на един
— Но това не е въпросът — възрази Прояс. — Въпросът е дали вярваме на един скилвенди повече, отколкото на
— Но как е възможно това изобщо да се поставя под съмнение? — настоя Конфас. — Да вярвате на скилвенди повече, отколкото на
—
— Но вие искате да заграбите
— Това е
Конфас не продума за момент, преценявайки тези думи. Келхус осъзна, че човек не може да се въвлече лекомислено в съревнование по набожност с Нерсей Прояс.
— А кой си
— Ние всички сме инструменти на боговете, Икурей. Дори един езичник — при това не какъв да е, а скилвенди — може да бъде инструмент, ако такава е волята Божия.