Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 252
Р. Скот Бакър
— Но ти си
Той докосна бузата й, а после се отдръпна, без да продума, и зае мястото си до изпънатия встрани скилвенди. Момичето мерна проблясъци на движение от другата им страна, чу сумтенето и цвиленето на свирепи бойни коне.
Тогава първите жребци, облечени в метални доспехи, излязоха от сянката на дърветата под слънчевата светлина, понесли ездачи с бяло-сини туники и тежки ризници. Докато конниците се приближаваха в разпокъсан полукръг, Серуей осъзна, че лицата им са сребърни и също толкова безизразни, колкото тези на боговете. И тя разбра, че те са били пратени — пратени да го защитят! Да предпазят обещанието.
Единият дойде по-близо от останалите и свали шлема си, разкривайки кичури гъста черна коса. Той придърпа две ленти и вдигна сребърната бойна маска от четвъртитото си лице. Беше изненадващо млад и имаше късо подстриганата брада, типична за мъжете от Източните три морета. Аинонец може би, или конриец.
— Аз съм Криятес Ирисас — каза младият мъж на шеик със силен акцент. — Тези набожни, но мрачни типове са рицарите на Атремпус и Мъже на Бивника… Да сте виждали наоколо някакви бегълци или престъпници?
Вцепенена тишина. Накрая Наюр проговори:
— Защо питате?
Рицарят погледна подозрително другарите си, а после се приведе над седлото. Очите му проблеснаха игриво.
— Защото умирам от липса на честен и открит разговор.
Наюр се усмихна.
Пета част
Свещената война
Петнайсета глава
Момемн
Мнозина осъдиха онези, които се присъединиха към Свещената война с користни подбуди, и без съмнение, ако тази скромна история намери пътя си в техните самотни библиотеки, те ще попарят и мен. Признавам, че собствените ми причини да се присъединя към Войната бяха „користни“, дори ако това значи, че дойдох, за да постигна цели, различни от унищожението на езичниците и възвръщането на Шимех. Ала имаше много наемници, подобни на мен, и също като мен, те непредумишлено подпомогнаха Свещената война, избивайки своя дял езичници. Провалът на Свещената война нямаше нищо общо с нас.
Провал ли казах? Може би „трансформация“ е по-добра дума.
Друсас Акамиан, „Компендиум на Първата свещена война“
Вярата е истината на страстта. Тъй като никоя страст не е по-истинска от друга, вярата е истината на нищото.
Айенсис, „Четвъртият човешки анализ“
Пролетта на 4111 година на Бивника
— Не забравяй какво ти казах — промърмори Зинемус на Акамиан, докато един застаряващ роб ги водеше към огромния павилион на Прояс. — Бъди официален. Бъди внимателен… Той те приема само за да ми затвори устата, нищо повече.
Магьосникът се намръщи.
— Как само се промениха времената, а Зин?
— Ти имаше твърде голямо влияние върху него като дете, Ака, остави твърде дълбока следа. Фанатиците често объркват чистотата с нетърпимост, особено когато са млади.
Макар Акамиан да подозираше, че нещата са много по-сложни, той каза само:
— Пак си чел, нали?
Последваха роба през поредица от богато извезани платнища, завиха наляво, после надясно, после пак наляво. Въпреки че Прояс бе пристигнал преди няколко седмици, административните помещения, през които преминаха, изглеждаха хаотично подредени, а някъде и само с наполовина разопакован багаж. Това разтревожи Акамиан. Прояс обикновено беше подреден до вманиачаване.
