Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 241
Р. Скот Бакър
Тази мисъл я парализира по-силно от всякакъв страх. Тя изсъска от ужас, а брадичката й се вдигна по своя воля, сякаш да оголи гърло пред прибраните им в ножниците оръжия. Сълзи закапаха по бузите й.
— Тя е с тях — каза белязаният, който все още се бореше с разпенения си кон.
— Кой знае? — отвърна нервно другият.
— С тях е. Прасковки като тази не бродят сами из горите. Не е наша и със сигурност не е някоя козарска щерка. Виж я само!
Ала другият я зяпаше запленено през цялото време. Голите й крака, издутите й под роклята гърди, но най-вече лицето й, сякаш се боеше, че то ще изчезне, ако отмести поглед.
— Нямаме време — каза той неубедително.
— Майната му — изплю първият. — Винаги имаме време да боднем нещо такова.
Той слезе със странна елегантност, загледан в другаря си, сякаш го предизвиква да изиграе някой злобен номер.
Изплашен от нещо необяснимо, по-младият последва грубия си спътник. Той все така зяпаше Серуей, а очите му бяха едновременно срамежливи и жестоки.
И двамата разкопчаваха кожените си, покрити с желязо поли, като онзи с белега се приближи към нея, докато по-младият остана назад при конете. Той вече придърпваше отчаяно еректиралия си член.
— Може би аз само ще
— Само гледай къде пръскаш — каза другият със смях, а очите му бяха гладни и без никакво чувство за хумор.
По-възрастният мъж извади кинжала си с разсеяна пестеливост, стисна вълнената й рокля и я разряза от врата до корема. Избягвайки очите й, той използва върха на острието, за да отмести плата, разкривайки дясната й гърда.
— Олеле — каза той и издиша тежко. Вонеше на лук, развалени зъби и горчиво вино. Най-накрая срещна ужасения й поглед. Вдигна ръка към бузата й. Нокътят на палеца му беше ударен и лилав.
— Оставете ме на мира — прошепна тя, с пресекнал от смъдящите очи и треперещите устни глас. Безпомощната настоятелност на дете, измъчвано от други деца.
— Шшшт — каза той меко. После нежно я накара да падне на колене.
— Не бъди зъл към мен — промърмори тя през сълзи.
— Никога — каза той с тънък глас, сякаш изпълнен със страхопочитание.
Със скърцане на кожа, войникът падна на коляно и заби кинжала си в земята. Дишаше тежко.
— Мили Седжен — изсъска. Изглеждаше ужасѐн.
Тя се отдръпна от треперещата ръка, която той плъзна под гърдата й. Първите хлипове започнаха.
Един от конете изхриптя. Последва звук, като брадва, удряща навлажнено дърво. Тя насочи поглед към по-младия конник и видя главата му да се люшка от тънка ивица кожа, а от падащото му тяло да блика кръв. После видя и огромния скилвенди, чиито гърди се надигаха и спускаха учестено, с крайници, лъщящи от пот.