Читать «Тръпка» онлайн - страница 183

Наблюдавах я.

Чаках я да се обърне и да забележи тъмния ми силует сред дърветата. Тя смъкна шапката по-ниско, за да покрие ушите си. Изтръска снега от ръкавиците си и се обърна.

Не можех да се крия повече. Поех си дълбоко дъх. Звукът беше съвсем слаб, но тя го долови и рязко завъртя глава към мен. Очите й забелязаха увисналите във въздуха облачета на дъха ми, а после и самия мен. Пристъпих напред бавно, внимателно, без да съм сигурен как ще реагира.

Тя замръзна. Съвършено неподвижна, като усетила опасност сърна. Аз продължих да се приближавам, оставих гората зад гърба си и застанах пред нея.

Долната й устна се разтрепери, а сълзите оставиха искрящи ледени следи по страните й.

Можеше да погледне към малките чудеса, които бяха пред нея: краката ми, ръцете ми, пръстите ми, изправените ми рамене под якето, човешкото ми тяло… но тя не отклоняваше поглед от очите ми.

Вятърът нададе зловещия си вой сред дърветата, но той вече нямаше сила над мен. Усещах как студът отчаяно впива зъби в пръстите ми, но те си оставаха пръсти.

— Грейс — промълвих тихо. — Кажи нещо.

— Сам… — проплака тя и се хвърли в обятията ми.

Благодарности

Тази благодарствена тирада ще бъде крайно глупава. Просто ви предупреждавам. Когато даден проект стане толкова голям, колкото беше „Тръпка“ (както като обем на ръкописа, така и като време, което ми бе необходимо, за да го завърша), списъкът с хората, на които да се благодари, трябва да включи хиляди имена. Прекрасно знам, че не бихте искали да четете многохилядни списъци, след като сте преминали през деветдесет и петте хиляди думи, които разказват историята на Сам и Грейс, така че ще се опитам да бъда максимално кратка. Ако името ви би следвало да се намира тук, но го няма, съжалявам — или съм го забравила в бързината, или просто не съм могла да си спомня правилния правопис на фамилията ви.

На първо място, изказвам признателност на човека, благодарение на когото не полудях и който успя да промени живота ми в рамките на точно две седмици, моята агентка Лора Ренерт, чиито таланти са неизброими.

След нея идва моят педантичен екип, от който задължително трябва да спомена редакторите си Аби Рейнджър и Дейвид Левитан, които работиха до пълно изтощение, за да направят „Тръпка“ максимално добър, като междувременно изтърпяха стоически всичките ми нервни пристъпи, както и на Рейчъл Хоровиц, която притежава магически способности, убедена съм в това.

Също така бих искала да благодаря на приятелите си, с чиято помощ се преборих с всички изпитания на писателския процес: Теса Гратън и Брена Йованоф — Веселите сестри на Съдбата, които са най-добрите критици на света (не, не можете да ги получите, мои са си) — във Вселената просто няма достатъчно шоколад, за да изразя адекватно благодарността си. Трябва да спомена още Наиш — неуморен другар и моя опора в трудностите, както и Мариан, чийто дом е бил и мой неизброимо много пъти. Всеки би искал да има приятели като вас.

Дълбок благодарствен поклон за първите читатели на ръкописа, Син и Тод, за техните предложения, както и на Андрю „Йода“ Кари, който ме научи как да напиша това, което искам да напиша. Андрю, нека кариерата ти да те сблъска с много Люк Скайуокъровци.