Читать «Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) (Книга втора)» онлайн - страница 2

Дмитрий Антонович Волкогонов

Сталин отмества уморено доклада настрана, извиква Поскрьобишев и поисква да му донесе списъците на делегатите на предишния конгрес и на избраните тогава членове на Централния комитет. Предишния ден тези списъци липсваха. Сталин отваря тънката папчица и се задълбочава в четене. Може би повече от половината имена са му добре познати. Един го познава още от Народния комисариат по националните въпроси, друг — от колективизацията, трети помни от разговора си с него при назначаването му за секретар на областен комитет. Познава почти всички военни делегати. Сталин мести бавно пръст по списъците и от време на време го спира под едно или друго име. Будната му памет възстановява срещи, разговори, размяна на мисли.

Ето например В. И. Михайлов, ръководител на строежа на Двореца на съветите. Идвал е при него един или два пъти заедно с архитекта академик Б. М. Йофан, изслушваха препоръките му във връзка с проектирането и разгръщането на строителните работи. Помни И. Е. Любимов с това, че обикновено един от първите му рапортуваше за преизпълнението на плана от предприятията на леката промишленост. Погледът на „вожда“ дълго не може да се откъсне от реда, на който е написано „А. С. Енукидзе — секретар на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР“. Нали бяха приятели, а пък виж го какъв потаен се оказа… А ето я и цялата „компания“ от завеждащи отдели на ЦК на партията — К. Я. Бауман, И. Я. Пятницки, Я. А. Яковлев, А. И. Стецки… Как се променят хората! Яков Аркадиевич Егщейн, когото, кой знае защо, наричаха Яковлев, така добре работеше в годините на колективизацията, а изведнъж „кривна“. Сталин си спомня, че няколко пъти го е канел на обяд, а това е белег на особено благоразположение. Стецки умееше да работи с писатели и артисти, но не успя да спечели доверието му. Излиза, че предчувствието не го е излъгало — враг е бил… Погледът на Сталин се препъва в името на М. Л. Рухимович, народен комисар на отбранителната промишленост. С него се е срещал много пъти: упорит, изпълнителен човек, но се оказа, че се е забъркал в някакви връзки с троцкистите… А ето го и Л. И. Мирзоян, първи секретар на ЦК на КП (б) в Казахстан. Не го познава добре, но си спомни, че след обсъждането на кандидатурата му даде съгласието си да бъде „избран“.

„Вождът“ взема молива и подчертава имената на бившите членове и кандидат-членове на Политбюро — Я. Е. Рудзутак, С. В. Косиор, В. Я. Чубар, Н. П. Постишев. Добре че навреме разгада тия хора — те щяха да бъдат опасни не само за партията, но и за него. В паметта му изплуват писмата им с молба да се изяснят нещата, да се прояви милосърдие, да се вникне в дейността на НКВД, където по тяхно мнение „са свили гнездо банда провокатори“.