Читать «Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин) (Книга втора)» онлайн - страница 6

Сталин не само обезкървява централните органи на Коминтерна, но със своите политически действия усилва рязко сектантските тенденции, принизява дейността на апарата му до придатък на създадената от него бюрократична машина. Деформирането на интернационалните принципи, командните и репресивните методи, насаждани от Сталин, рязко намаляват влиянието на Интернационала сред масите, спомагат обективно за укрепването на фашизма.

Сталин продължава да упорства в оценката си за социалдемокрацията, поставя я фактически в един кюп с фашизма. Обяснява спадането на революционната вълна в света преди всичко с „реформизма“ и „предателството“ на социалдемократите. „Вождът“ е последователен в грешките си. Тази е една от тях, но с особено тежки последици и с отдавнашни корени. Да се върнем за малко в 20-те години.

През януари 1924 г., една седмица преди смъртта на Ленин, се свиква пленум на Централния комитет. Между другите въпроси се обсъжда и докладът на Зиновиев „За международното положение“. При обсъждането се изказва и Сталин. Като критикува Радек за допуснатите от него грешки по „германския въпрос“, той формулира дълбоко погрешния тезис, който по-късно натрапва постепенно и на Коминтерна: опора на фашизма е социалдемокрацията, на която ние трябва да обявим „война на живот и смърт“. С изказването си той представя фактически социалдемокрацията като главен враг на работническото и комунистическото движение. През 1924 г. в статията си „Още за международното положение“ той обявява, че фашизмът и социалдемокрацията са „близнаци“. По този въпрос Сталин не маневрира, а дълги години се придържа към едни и същи погрешни възгледи. Още през 1933 г., когато се запознава с ръкописа на Ф. Гекерт, един от видните дейци на Германската комунистическа партия, озаглавен „Какво става в Германия?“, Сталин отбелязва отстрани „Соцфашисти? Да“. Там, където Гекерт пише, че социалдемокрацията кривнала и минала на страната на фашизма, Сталин добавя, че именно поради това „комунистите наричат социалдемократите ето вече три години социалфашисти“. Очевидно е колко дълбоко погрешен и късоглед извод прави Сталин. Вместо към обединяване на силите на работническата класа за борба с фашизма той ориентира комунистическите партии към борба със социалдемокрацията. А това обезсилва съпротивата им против фашизма — действителната главна опасност за работническото и комунистическото движение.