Читать «Трите горски човечета» онлайн - страница 3

Момичето послушало, отишло на реката и почнало да пробива дупка в леда: докато я пробивало, по пътя се задала разкошна каляска, а в нея седял млад цар. Спряла каляската и царят попитал:

— Коя си ти и какво правиш тук, мило дете?

— Бедно момиче съм и трябва да изплакна тази прежда.

Царят съжалил момичето и като видял колко е хубаво, казал:

— Искаш ли да дойдеш с мене?

— О, да, на драго сърце — отвърнало то, защото се зарадвало, че ще се махне от очите на мащехата и доведената си сестра.

Качило се в каляската и заминало с царя. Щом пристигнали в двореца, направили разкошна сватба — точно както трите човечета били предсказали на момичето.

След една година младата царица родила син и мащехата, като узнала за това голямо щастие, дошла с дъщеря си в двореца уж на гости. Ала когато царят излязъл за малко и царицата останала сама с гостенките, злата мащеха и нейната грозна дъщеря я хванали за главата и краката, вдигнали я от леглото и я хвърлили в реката, която течела край двореца.

След това в леглото легнала грозната дъщеря, а майка й я покрила така, че да не й се вижда лицето.

Върнал се после царят и пожелал да поговори с жена си, но майката рекла:

— Тихо, тихо! Сега не може, цялата е потна. Оставете я днес да си почине.

Царят не се усъмнил и дошъл отново чак на другата сутрин; но щом започнал да говори с жена си, след всяка дума от устата й изкачала жаба, докато преди това падала жълтица. С голяма изненада той попитал какво означава това, но мащехата рекла, че тази промяна е от силното изпотяване, но че пак всичко ще бъде наред.

Ала през нощта малкият помощник в кухнята видял, че по водата доплувала една патица и рекла:

— Царю, що правиш, спиш ли?

Царю, кажи ми, бдиш ли?

И понеже той не отговорил тя попитала:

— А гостите що правят?

Тогава помощникът отговорил:

— Те спят отдавна здраво.

Тя пак попитала.

— Що прави моят син?

Слугата отговорил:

— Спи в люлката самичък.

Тогава патицата се преобразила като царицата. Качила се тя при детето си, накърмила го, полюляла го, завила го и после пак като патица отплувала по водата.

Идвала така две нощи подред, а на третата нощ казала на малкия помощник в кухнята:

— Отиди при царя и му кажи да вземе меча си, да застане на прага и да замахне три пъти с него над мене.

Изтичал слугата и казал на царя какво трябва да направи. Той взел меча си и замахнал три пъти над патицата. След третия замах пред него се изправила съпругата му — жива, здрава и хубава като преди.

Царят много се зарадвал, но скрил царицата в една стая до неделния ден, когато щели да кръщават детето. И след като го кръстили, той попитал:

— Какво заслужава човек, който е вдигнал някого от леглото му и го е хвърлил в реката?

— Същото — отвърнала злата майка. — Такъв злодей трябва да бъде закован в бъчва и да го изтъркалят от планината в реката.

Тогава царят казал:

— Ти сама изрече присъдата си.

Заповядал да донесат една бъчва и да пъхнат в нея майката и дъщерята; после заковали дъното, изтъркаляли бъчвата надолу по планинския склон и тя паднала в реката.