Читать «Трите горски човечета» онлайн

Братя Грим

Трите горски човечета

Живели някога един мъж, който бил вдовец и една жена, която била вдовица. Мъжът имал дъщеря и жената също имала дъщеря. Двете момичета играели, излизали заедно на разходка, а после отивали на гости при жената. И веднъж тя казала на другото момиче:

— Слушай, кажи на баща си, че искам да се омъжа за него. Тогава всяка сутрин ти ще се къпеш в мляко и ще пиеш вино, а моята дъщеря ще се къпе във вода и ще пие вода.

Прибрало се момичето у дома и казало на баща си какво рекла жената. Мъжът отвърнал:

— Какво да правя? Женитбата е и радост, и мъка.

Накрая, тъй като не можел да вземе решение, събул единия си ботуш и казал:

— Този ботуш има дупка на подметката. Иди на тавана, закачи го на големия гвоздей и налей вода в него. Ако задържи водата, ще се оженя втори път, ако изтече, няма да се женя.

Момичето изпълнило желанието на баща си. Но от водата дупката се свила и ботушът останал пълен догоре. После му казало, че в ботуша има вода. Той отишъл на тавана и като видял, че момичето е казало истината, решил да се ожени.

На другата сутрин, когато двете момичета се събудили и станали, пред дъщерята на мъжа имало мляко за миене и вино за пиене, а пред дъщерята на жената — вода за миене и вода за пиене. На втората сутрин и пред двете момичета имало вода за миене и вода за пиене. Но на третата сутрин пред дъщерята на мъжа имало вода за миене и вода за пиене, а пред дъщерята на жената мляко за миене и вино за пиене; така било всеки ден. Жената ненавиждала завареницата си и всеки ден мислела с какво зло да й направи. А и завиждала, че завареницата е хубава и обичлива, а родната й дъщеря — грозна и неприятна.

Веднъж през зимата, когато дърво и камък се пукали от студ и дълбок сняг покривал планини и долини, жената ушила рокля от книга, повикала завареницата си и рекла:

— Много ми се ядат ягоди. Облечи тази рокля и иди в гората да ми набереш една кошничка.

— Какво? — отвърнало момичето. — През зимата не растат ягоди, земята е замръзнала, пък и снегът е затрупал всичко. И защо да ходя с тази книжна рокля? Навън е толкова студено, че дъхът на човека замръзва. Вятърът просто ще духа през нея, а тръните ще я съдерат и ще я свлекат от тялото ми.

— И още ми възразяваш? — викнала мащехата. — Тръгвай веднага и да не си се мярнала пред очите ми, докато не напълниш кошничката с ягоди. — После му дала парче корав хляб и рекла: — Това ще ти стигне за цял ден.

Мислела си, че момичето ще умре от студ и от глад и никога вече няма да се мерне пред очите й.

Момичето било послушно и затова облякло книжната рокля и тръгнало с кошничката. Надлъж и нашир сняг покривал земята и не се виждало зелено стръкче. Като стигнало в гората, видяло една къщичка; от прозореца й надничали три дребни човечета. То поздравило с „добър ден“ и чукнало лекичко на вратата.

— Влез! — викнали те.

Влязло то в стаята и седнало на пейката до печката, за да се постопли и закуси.

Дребните човечета рекли:

— Дай малко и на нас.

— На драго сърце — отвърнало то, разделило парчето хляб на две и им дало половината.