Читать «Три грешки» онлайн - страница 2

— Сънуваш ли, докторе? Ц. води англичанка!

Докторът се изкикоти.

— Как, ти я взе за англичанката?

— Ако да не стоеше при Ц., щях да я взема за съвсем друга, така много се е изменила в хубост и младост и наумява бившата г-жа Р-ва, вдовицата!

— Та тя е самата! Тя е сега госпожа Ц. С англичанката г-н Ц. се разведе преди пет месеца.

Аз бях втрещен!

Това откритие провали земята под мене. Пламнах от срам и побеснях против себе си! Моето заблуждение беше толкоз по-дебелашко и непростително, че аз се познавах с госпожа Р-ва, с чийто покоен мъж бяхме близки; па си спомних, че и билет известителен получих от г-н Ц. за повторния му брак.

Додето аз се съкрушавах и терзаех в безполезни вайкания за грубата си до неприличие невнимателност, докторът се кикотеше до дънера на една акация.

Не ми оставаше друго, ами да сторя като него. Половина час се превивахме и стискахме коремите си; но понеже привлякохме вниманието в градината, качихме се в един файтон и бягахме на полето, при „Ханчето“ чак, за да се досмеем.

— Такива недоразумения често се случват в живота, по-често даже, отколкото в комедиите и водевилите — каза Воеров, книжовникът; — най-неправдоподобните сплитания, най-изумителните фарсове и квипроквота, които костуват толкова труд на авторите, за да ги измислят, в живота се случват по най-прост начин, съвсем просто: едно обикновено сгрешаване на име, едно припознаване може да породят най-вратоломна верига от грешки… Шекспировата Комедия от грешки е много невероятна, но още по-много възможна… Аз самичък преди две недели бях герой на едно ужасно недоразумение, от което Молиер би се възползувал за една гениална комедия.

— Воеров, разкажи!

— Дойде при мене Дуков и ми каза, че доктор Шумков ни кани на чай вечерта по девет часа. С доктор Шумков се познавам лично много добре, но никога у дома му не бях ходил и със семейството му се не познавах, та ми беше неловко да се възползувам от това интимно приглашение. Но Дуков настоя, защото обещал, и Шумков ще ни чака, па и вечерта ще ни бъде една от най-приятните в средата на това любезно и образовано семейство. Доктор Шумков желае особено да говорим по литературата: ако и сам да пише малко, но той силно се интересува от книжовни въпроси. И госпожата му е образована жена. Облякох се вечерта прилично и когато да тръгна към доктор Шумкова, получих записка от Дукова, че му се случила пречка, по аз непременно да ида и сам у Шумкова, който се е приготвил и ни се надява, и да го извиня. Помислих малко, реших да ида. Неприлично щеше да бъде ни един да се не яви от нас; после и не знаех де другаде да прекарам вечерта.

Господин Шумков заварих, че четеше вестник. Той ме прие твърде сърдечно, изказа ми удоволствието си, че ме вижда, представи ме на жена си, която намерих парадно облечена, като че ще излиза! Аз извиних господин Дукова и Шумков изрази съжаление, защото доста добре се познавали с него. Разговорът ни отиваше занимателен, времето минаваше неусетно. Госпожа Шумкова е прелестна и умна жена, с прости обращения; една атмосфера от фамилиярност и сърдечност царуваше около мене в тая къща, дето влязох почти чужденец. Поднесоха ми хубаво червено чирпанско вино и мезе — копривщенска луканка. Чай не пихме, при всичко, че „на чай“ бях викан. И други отстъпления от програмата забелязах: щяхме да приказваме повече за литература, но на нея само минутно се спряхме, и то на юридическата — вие знаете, че доктор Асен Шумков взема участие в някои юридически списания. Но това не попречи на занимателността на беседата, озарявана от приятната и умна намеса в нея на милата домакиня. По единайсет и половина часа аз станах и си взех сбогом, като благодарих домакините за любезността; те ми се издължиха с подобен же комплимент и с признателност за сторената тям чест. Доктор Шумков прибави даже, че се „фелицитира“ за моето посещение, защото инак — рискували да скучаят досега в театъра, за дето взели билети. Аз се посконфузих и на моето извинение, че съм побъркал, и той, и тя протестираха и повториха поканата си и друг път да заповядам. За господин Дуков не споменахме.