Читать «Три грешки» онлайн

Иван Вазов

Три грешки

Всичкото общество се смееше с глас подир разказа на майор Ш. А майор Ш. беше разказал наистина пресмешна история, що му се случила в Парголово, едно от аристократическите дачни селца около Петербург.

Влязъл във великолепната градина с разкошни фонтани и чудесен шалѐ на княза Х., седнал на едно столче в алеите, изчукал с бастуна си и заръчал на младата княгиня М., фрайлина на императрицата, да му донесе селтерска вода! Ш. погрешно зел градината за обществена разходка, княжеския шалѐ — за ресторант, а князовата дъщерка — за прислужница на посетителите. Фрайлината на императрицата, като разбрала, че е българин, учтиво му посочила градината, дето може да утоли жаждата си.

— И сега се конфузя от грешката си — добавяше майорът; — а тогава, стори ми се, че се сбрах, тъй накуп, станах на топка и можех да се побера в орехова черупка от смущение и срам.

— Аз бях жертва на подобна грешка с една дама — каза господин Д… — и макар че тя не беше обитателка на Аничковия дворец и това се случи не тъй далеко, а тука, в градината, при оная маса, аз просто щях да умра от срам, през една минута само, за своята диващина и разсеяност.

— Де, разкажи!

И всички наостриха уши, готови, жадни за смях, към който ги застърви разказът на майора.

Господин Д. продължи:

— Вървяхме с доктора Л. там, из оная алея. Веднага той съзря на една маса доктора Ц. с госпожата му и отиде да се здрависа с тях, което и аз направих, понеже се познавам добре с Ц., а отчасти и с госпожата му. Аз я знаех, че е другоземка, англичанка, и едвам баткаше български преди шест месеца, когато последния път приказвах с нея. Колко останах смаян, когато сега я намерих подмладяла на десетина години и че говори така свободно, правилно и изящно български, както никога не съм чул чужденец да говори!… Аз не можах да се удържа да й не изкажа удивлението си и й направих голям комплимент, не за разхубавяването й — това би било неловко пред мъжа й, макар и крайно приятно ней, — а заради прогреса й в българския език.

Тя се изчерви силно и измънка някакво скромно извинение.

Мъжът й стана червен като патладжан и като ме погледна с изумление през златните си очила, каза доста спокойно:

— Вие сте много любезни, но жена ми далеко не говори български език, както се следва…

Но аз не отстъпих от позицията си.

— Моля, защо толкова скромност? Госпожата владее български като българка, и по-добре от българка. Моите горещи комплименти, госпожо, пак!

— Че госпожата е българка! — каза ми докторът зачудено.

— Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство — отговорих аз с апломб.

— Да, и аз за такава я считам — забеляза юристът, като се усмихна на жена си, която още руменееше от удоволствието, което й направиха моите хвалби.

Ние се простихме с тях и продължихме разходката си нататък.

— Че ти гъркиня ли считаш госпожа Ц.? — попита ме докторът небрежно.

— Не. Защо мислиш, че я взех за гъркиня?

— Защото тя е родом от Мустафа паша, съща българка; но понеже татък има гърчоля, помислих, че я считаш гъркиня или гъркоманка. Аз така разбрах твоите комплименти…