Читать «Третият ден на Коледа» онлайн - страница 2
Уилям Сароян
— Не. Ние излязохме да купим лекарства за Елис.
— Да, разбирам — каза търпеливо барманът. — И освен това знам, че навън е студено, но все пак чакай го отпред. Не мога да държа деца в заведението.
От една маса се надигна някакъв хилав, към шейсетгодишен човек, който едва се държеше на крака, и се приближи до бармана.
— Аз ще отведа момчето в къщи, ако може да ми покаже пътя.
— Сядай там! — каза барманът. — То не знае пътя.
— Може би го знае — каза човекът. — И аз съм имал деца, а улицата не е място за малки момчета. С удоволствие ще го заведа в къщи при майка му.
— Ясно, но по-добре си стой на мястото.
— Хайде да те заведа в къщи, синко — рече старецът.
— Сядай там! — почти изкрещя барманът и старецът се обърна учуден.
— Ама ти за какъв ме мислиш? — каза меко той. — Момчето е уплашено, премръзнало и има нужда от майка си.
— Седни, ако обичаш — каза барманът. — Знам какво му е на момчето. А ти не си човекът, който да го заведе у дома при майка му.
— Но все
— Днес е третият ден на Коледа — продължи старецът. — Бива ли да оставим това безпомощно дете на улицата? Та празникът още не е отминал!
— Ей, какво става там? — провикна се от мястото си друг.
— Нищо няма — отвърна барманът. — Бащата на това момченце му е казал да го чака отпред, това е. — После се обърна към Донълд Ефоу. — Ако не знаеш как да се прибереш, почакай просто навън, както ти е казал баща ти. Той всеки момент ще се върне да те вземе. А сега да те няма!
Момчето излезе от кръчмата и застана там, където бе чакало вече над един час. Старецът се надигна след него.
Барманът заобиколи бара, хвана го за рамото пред летящата врата, обърна го и го отведе на масата му.
— Сядай сега — тихо каза той. — Не ти е работа да се грижиш за момчето. За себе си се погрижи. Аз ще гледам да не му се случи нещо.
— Ти за какъв ме мислиш, все пак? — повтори старецът.
Барманът, нисък, набит ирландец, надхвърлил петдесетте, огледа улицата през стъклото на вратата, обърна се и рече:
— Ти откога не си се поглеждал в огледало? И до ъгъла няма да стигнете, ако ти водиш момчето.
— Защо да не стигнем? — настоя старецът.
— Защото изобщо нямаш вид на баща, дядо или какъвто и да било на това момче.
— И аз съм имал деца — уморено отвърна старецът.
— Разбирам — рече барманът, — но все пак не се бъркай. На едни е дадено да бъдат добри към децата, на други — не, и толкоз. — Донесе бутилка бира на масата и я постави до празната чаша. — Тази бутилка е от мен — каза той. — Ние с теб понякога можем да си позволим да бъдем добри един към друг, но не ни е дадено да проявяваме доброта към едно дете, когато баща му е сигурно някъде наблизо. Стой си тук и си пий бирата.
— Не ти ща гадната бира. Не можеш мен да ме държиш като арестант в мръсната си кръчма.
— Просто стой тук, докато дойде бащата на момчето да си го прибере, пък после си тръгвай, когато ти скимне.