Читать «Третият близнак» онлайн - страница 2

— Чудесна кола!

Тя отвърна поглед, без да отговори, но на него му се стори, че видя зараждащата се усмивка в ъгълчетата на устните й. Скрита зад огромни черни очила, жената вероятно бе два пъти по-възрастна от него. Повечето дами, каращи поршета, бяха такива.

— Искате ли да се надбягваме до следващия светофар? — попита я той.

Тя се засмя с музикален, приемащ флирта смях. Сетне с малката си, добре гледана ръка включи на първа. Колата ревна и изхвърча от светофара като ракета.

Той присви рамене. Просто се упражняваше.

Мина покрай потъналото в зеленина градче на университета „Джоунс Фолс“. — Айви Лиг колеж, много по-престижен от този, в който той следваше. Докато подминаваше помпозния портал, покрай него претича групичка от десетина млади жени в спортно облекло: къси клинове, маратонки, влажни тениски и ленти на главите. Отборът по хокей на трева тренира, каза си той, а добре сложеното момиче отпред е сигурно капитанът им. Трябва да са във форма за сезона.

Когато свиха в университетското градче, изведнъж младият мъж бе обхванат от толкова мощно и възбуждащо видение, че едва виждаше къде кара. Представи си ги в съблекалнята: онази набитата се търкаше със сапун под душа, червенокосата бършеше медната си грива с хавлията, чернокожата грациозно навличаше чифт ослепителнобели дантелени гащички, капитанката се разхождаше наоколо гола, демонстрирайки мускули и съвършена фигура… Тогава стана нещо страшно и те полудяха от ужас. Представи си виковете и писъците им, представи си ги, блъскащи се насам-натам, с изхвръкнали от ужас очи, на ръба на истерията. Набитото момиче падна и остана да лежи, плачейки безпомощно, докато останалите го тъпчеха в отчаяното си желание да се скрият, да намерят вратата на всяка цена и да избягат от това, което ги бе изплашило.

Той спря колата встрани от пътя. Дишаше тежко, сърцето му блъскаше в гърдите. Това беше най-доброто видение, което бе преживявал. Но все пак нещо в него — нещо съвсем малко — липсваше. Какво ги бе изплашило? Той прерови богатото си въображение за отговора и изстена от удоволствие, когато го намери — пожар. Съблекалнята бе обхваната от пламъци и те се мъчеха да се скрият от тях. Лутайки се като овце, се давеха и кашляха в пушека, полуголи и полудели от страх.

— Божичко! — прошепна той, втренчен право пред себе си, виждайки сцената във въображението си като на филм, прожектиран на предното стъкло на датсуна.

След малко се поуспокои. Желанието му все още бе силно, но въображението вече не му бе достатъчно — все едно да мислиш за леденостудена бира, когато умираш от жажда. С края на тениската той избърса потта по лицето си. Знаеше, че трябва да забрави фантазиите си и да си продължи по пътя, но бе твърде прекрасно, за да го стори. Щеше да е много опасно, ако го хванеха. Щеше да се озове в затвора за доста години. Но опасността никога в живота му не го бе спирала.

— Искам го — промърмори той, направи обратен завой и влезе през портала на градчето.

Бе идвал тук и преди. Университетският комплекс се простираше върху сто акра ливади, градини и гори. Повечето сгради бяха построени от тухли, но имаше и няколко модернистични от стъкло и бетон, като всички бяха свързани помежду си с гъста мрежа тесни алеи, обрамчени от паркинг апарати.