Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 202

— Бахрам, дай му твоята кама — каза старецът, като се обърна към единия си придружител.

Този трябва да е луд, помисли Каландара, щом иска да се бие с човек, който е с петнадесет години по-млад. Непознатият Бахрам изглежда помисли същото, защото не помръдна.

— Казах „Дай му твоята кама!“ — нареди старецът.

Бахрам с нежелание тръгна напред. Каландара се сети, че е виждал това лице, ала на друго място и преди много години. Вероятно той беше синът на стареца.

Каландара пристъпи напред към него. Преди да поеме камата, една корава ръка хвана рамото му и го завъртя назад. Беше Дауд.

— Ти вкара хората ми в капан — процеди наемникът през зъби. — Сега половината са мъртви, а другите — опозорени, защото заради теб предадоха оръжията си. И ти продължаваш да ги унижаваш, като се биеш с един грохнал старец. Поне го направи с моя нож. Не взимай оръжие, което врагът ти подхвърля като милостиня. Ръката му се стрелна зад гърба.

„Ще ме убие“, помисли Каландара. Дауд беше верен воин и като негов сюзерен той също му дължеше вярност. Вместо това го беше предал, а при предателство пущунските закони на честта не знаеха милост.

Дауд обаче бавно протегна десницата си напред. Каландара сведе поглед. Не, не беше сбъркал. Дауд му подаваше камата си с върха, а не с дръжката напред. Това беше ясен знак, че присъдата му е произнесена и той трябва да умре.

Пое оръжието. Кокалената дръжка легна удобно в дланта му и Каландара за миг притвори очи. Трябваше да овладее слабостта, която усещаше в коленете си. Знаеше, че предстои да заплати за всички грешни избори, които беше правил, ала все още не можеше да си позволи да го стори. Преди това искаше да осъществи своето най-голямо желание: за пръв и последен път през объркания си живот да се почувства свободен като птица. Това можеше да стане по един-единствен начин. Той размаха камата на Дауд и полетя напред към ножа на врага си.

Смъртта се спусна отгоре му като орел. Заби клюн в сърцето му, впи остри нокти в душата му и я отнесе. Той потъна в мрака, усмихвайки се на звука на нейните криле.

— Бих искал да знам защо Масуд е станал такъв.

— Ще разбереш, но се съмнявам, че ще ти се понрави. Моите хора сега обискират тая негова крепост край реката. Казаха, че навсякъде се валяли трупове. Изглежда, че той е устроил там същинска касапница. Отвратителен човек.

— И все пак с големи заложби, сър. Бих казал, че е роден за водач и при това е много харизматичен.

— Ти май не одобряваш, че го оставих на съдбата му.

— Само отбелязвам, че той е далеч по-опасен, отколкото изглежда.

— Ти би бил още по-опасен, Джон, но за щастие взимаш правилните решения. Струва ми се обаче, че в момента правиш грешка.

— Каква грешка, сър?

— Граматическа. Говориш за този Масуд в сегашно, а не в минало време. Когато си тръгнахме, той се намираше сред врагове и, което е още по-лошо, бивши поддръжници. Освен това останах с впечатление, че има да разчиства сметки със самия себе си. Не мисля, че все още е жив.

Някои знания идват само с възрастта. Ди е забелязал нещо, което аз съм пропуснал. Сега обаче се оглежда с недоумение.