Читать «Терсит» онлайн - страница 3

— Най-големите предатели — каза Евпатор, — тая дума ми се струва малко силна, Терсите.

— Гледай ти — избухна Терсит и веднага понижи глас, — да знаете: аз имам доказателства за предателството им. Господа, това е ужасно: аз няма да ви кажа всичко, което зная, но едно си запишете на ушите: ние сме продадени. Та вие самите не може да не виждате това: нима може да се допусне, че ние, гърците, най-храбрият и най-културният народ на света, не бихме превзели отдавна това троянско бунище и не бихме им видели сметката на тия просяци и уличници в Илион, ако не бяхме предавани години наред? Нима ти, Евпаторе, ни смяташ нас, ахейците, за толкова бъзливи псета, че да не можем да се справим с Троя? Да не би троянците да са по-добри войници от нас? Да ти кажа ли, Евпаторе, ако ти наистина мислиш така, то ти не можеш да бъдеш дори грък, а само някакъв си епирец или тракиец. Истинският гръцки, античният човек не може да не разбира с болка на сърце в какъв позор и сред какви негодници живеем.

— Вярно — произнесе замислено Хиподам — тая война безобразно се проточи.

— Виждаш ли — извика Терсит, — И ще ти кажа защо: защото троянците имат свои съюзници и помощници между нас. Предполагам, че разбирате кого имам предвид.

— Кого? — сериозно каза Евпатор. — Сега вече, след като си захванал, трябва да идеш докрай, Терсите.

— Не ми се искаше да го казвам — съпротивяваше се Терсит. — Вие, данайци, знаете, че не се занимавам с клюки; но ако мислите, че това е от обществен интерес, ще ви кажа нещо ужасно. Преди известно време говорих с няколко добри, храбри гърци; като патриот, аз говоря за войната, за противника и каквато си е открита гръцката ми природа, казвам, че троянците, нашите главни и върли врагове, са една глутница от страхливци, крадци, нищожества, дрипльовци и плъхове, че техният Приам е един оглупял старчок, а пък Хектор нищо друго освен един бъзливец. Вие, ахейци, сами ще признаете, че това е истинското гръцко становище. В този момент неочаквано от сянката излезе Агамемнон — той вече не се свени дори да шпионира — и казва: „Полека, Терсите, троянците са добри войници, Приам е сериозен старец, а Хектор е герой“. Като каза това, той се обърна кръгом и изчезна, преди да мога да го наредя, както се полага. Господа, аз останах като гръмнат. Виждаш ли, казвам си аз, откъде духа вятърът, Терсите! Сега вече е ясно кой внася в лагера ни разложение, малодушие и вражеска пропаганда! Иди, че спечелвай после войната, след като подлите троянци имат свои хора сред самите нас, дори, което е още по-лошо, в самата ни главна квартира? И нима мислите вие, ахейци, че един такъв предател върши цялата подривна работа за тоя, дето духа? О, не — драги мои, той няма залудо да разхваля до небесата нашите народни врагове. На него, драги мои, троянците трябва да са му платили богато и пребогато. Я направете една проста сметка, момчета; войната нарочно се протака, Ахил преднамерено го обидиха, в нашата войска се чуват само жалби и ропот, навред се шири разложение — с една дума, всичко се е превърнало в една безобразна шайка от негодници и крадци. Накъдето и да се обърнете, виждате само предатели, продажници, чуждопоклонци и интриганти. А когато човек им разкрие машинациите, веднага казват за него, че е драка и разложителен елемент. Такава ни е наградата за това, че искаме, без да се оглеждаме наляво или надясно, да служим само на своя народ, на неговата чест и слава! Докъде я докарахме ние, античните гърци! И как досега не сме се задушили от цялата тази тиня! Един ден за нашето време ще пишат като за период на най-дълбокото народностно безчестие и робство, на позор, дребнавост и предателство, на липса на каквато и да било свобода, на разложение на страхливост, корупция и нравствено загниване.