Читать «Терсит» онлайн - страница 2

— Абе я слушай, Терсите — обади се младият Лаомедон, — какво всъщност ти е сторил Ахил?

— На мене? Абсолютно нищо — възмутено отвърна Терсит. — Какво ме интересува мен той? Ако искаш да знаеш, аз дори не говоря с него; но на целия народ вече му е дошло до гуша да гледа как този тип се прави на важен. Вземете например сръдните му в палатката. Моментът е исторически, касае се за честта на Елада, целият свят е обърнал погледите си към нас — а какво, господин героят какво прави? Търкаля се в палатката, нямало вече да се бие. Ние ли да оперем пешкира заради историческия момент и честта на цяла Елада? Ама то си е така: когато види дебелия край, Ахил се завира в палатката си и се прави на обиден. Пфу, че комедия! Това са те, националните герои! Страхливци и нищо повече!

— Абе виж какво, Терсите — каза спокойният и разумен Евпатор. — Казват, че Ахил бил страшно обиден, задето Агамемнон върнал в къщи при родителите й робинята му, оная, как я викаха, Бризеида ли беше, Хризеида ли, така някак се казваше. Пелеевият син е направил от това въпрос на престиж, но мен ми се струва, че трябва да е бил истински влюбен в момичето. Не ми се вижда да е комедия.

— На МЕНЕ ли ще ги разправят тия — каза Терсит. — АЗ знам много добре как стана работата. Агамемнон просто му отне момичето, разбираш ли? Че как иначе, малко ли накити е награбил; пък и по жените си пада, котаракът му с котарак… Ама стига вече, дотука ни дойдоха тия жени: заради оная повлекана Елена започна войната, а сега пък това… Чухте ли, че напоследък Елена се мъкне с Хектор? Ей, хора, вече не е останал човек в Троя, който да не е спал с нея, дори и оня дядка, дето е с сдиния крак в гроба, мухливият Приам. И заради тая фльорца ние да страдаме тука и да се бием? Благодаря, не ща!

— Казват — обади се стеснително младият Лаомедон, — че Елена била много красива.

— Приказки — отговори презрително Терсит, — прецъфтяла е до немай-къде и е една размъкната, няма равна на нея. И паница леща не давам за такава. Знаете ли какво му пожелавам на тоя глупак Менелай, момчета? Да спечелим войната и той отново да получи Елена. Цялата красота на Елена е легенда, измама и малко грим.

— А ние — каза Хиподам — ние, данайците, Терсите, само за една легенда ли се бием?

— Любезни ми Хиподаме — отвърна му Терсит, — изглежда, че не ти е ясна работата. Ние, елините, воюваме преди всичко за това, за да може Агамемнон, тая стара лисица, да напълни чувалите си с плячка; освен това ние воюваме и за това, за да може онова конте Ахил да задоволи невъздържаното си честолюбие; на трето място, за да ни ограби мошеникът Одисей и да трупа печалби от военните доставки; а най-сетне и за това, за да може един подкупен панаирджийски песнопоец, някой си Омир, или как там го казваха тоя скитник, срещу няколко мръсни гроша да възславя най-големите предатели на гръцкия народ и при това да позори или най-малкото да премълчава подвизите на истинските, скромните, пожертвователни ахейски герои, каквито сте вие. Такава е работата, Хиподаме.