Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 127

— Защо не? — каза любезно и не отхвърли възможността за това Монталбано.

Второто обаждане дойде след четвърт час. Теорията на Стефания Куатрини от списанието „Да съм жена“ беше, че Марио, докато е правел любов с Лизета, е бил хванат от друга ревнива жена — знае се какви са моряците, нали, — която е очистила и двамата. След това е избягала в чужбина, но преди да умре, се е изповядала пред дъщеря си, която на свой ред беше съобщила на своята дъщеря за вината на бабата. Момичето, за да я изкупи по някакъв начин, беше отишло в Палермо — говорело е с чуждестранен акцент, нали? — и беше организирало случката със самолета.

— Защо не? — каза любезно и не отхвърли възможността и за това Монталбано.

Хипотезата на Козимо Дзапала от седмичника „Вивере!“ му беше съобщена в седем и двайсет и пет. Лизета и Марио, опиянени от любов и младост, имали навика, държейки се за ръце, да се разхождат голи като Адам и Ева по полето. В един лош ден били изненадани от германски отряд в отстъпление, немците, които също били опиянени, но от страх и жестокост, ги изнасилили и убили. На смъртното си легло един от тях… И тук историята, много любопитно, но се връзваше с тази на Стефания Куатрини.

— Защо не? — каза любезно и не отхвърли възможността и за това Монталбано.

В осем часа на вратата почука Фацио и както му беше наредено предната вечер, донесе всичките всекидневници, които пристигаха във Вигата. Докато продължаваше да отговаря на обажданията, Монталбано ги запрелиства. Всички с по-малка или по-голяма помпозност съобщаваха новината. Заглавието, което най-много го развесели, беше от „Куриере дела сера“, което казваше следното: „Комисарят идентифицира теракотеното куче, умряло преди петдесет години“. Всичко можеше да се окаже полезно, дори и иронията.

* * *

Аделина се учуди, че още не е излязъл както обикновено.

— Аделина, ще остана няколко дни вкъщи, защото очаквам важно обаждане, затова се опитай да направиш по-удобна обсадата ми.

— Не разбрах нищо от това, което казахте.

Тогава Монталбано й обясни, че има за задача да облекчи доброволното му затворничество, като вложи още по-голяма фантазия при приготвянето на обедите и вечерите му.

* * *

Към десет му се обади Ливия.

— Какво става? Телефонът ти непрекъснато дава заето!

— Извини ме, но получавам купища обаждания заради факта че…

— Знам го факта. Видях те по телевизията. Беше непринуден, словоохотлив, не приличаше на себе си. Вижда се, че когато не съм при теб, ти е по-добре.

* * *

Обади се на Фацио в полицейското управление, за да го помоли да му донесе вкъщи пощата и да му купи един удължител за телефона. Допълни също, че кореспонденцията трябва да му бъде доставяна вкъщи всеки ден веднага щом пристигнеше. И да предаде на хората от телефонната централа в полицията, че на всеки, който го търси, трябва да дават домашния му телефон, без да създават проблеми.