Читать «Телевизионно шоу» онлайн - страница 2

Ярките неонови реклами образуваха всякакви движещи се фигури, които мигаха с разноцветните си огньове. Трепкащите светлини на изкуствените спътници, които служеха за телекомуникации и препредаване на телевизионни програми, пресичаха вечерното небе.

— И в градината го няма. А и от тая съвременна наука поне да имаше някаква полза — каза тя, като се обърна и се облегна на прозореца.

— Да, така е. Докато започнат научните изследвания, докато завършат, докато се усъвършенствуват, минава сума време. Струва ми се, че някой беше предвидил това развитие на нещата — отговори мъжът тихо и отново замълча, заслушан в концерта, който се излъчваше по телевизията.

Музиката постепенно заглъхна и отново се чу гласът на говорителя: „Драги телевизионни зрители, до началото на нашето телевизионно шоу остават още седем минути. Направете всичко възможно, за да не пропуснат децата ви това интересно предаване.“

Отново зазвуча музика. Мъжът промърмори нещо като че ли повече на себе си:

— На нашия син не му се гледа телевизионно шоу!

— Това ми е ясно, но не разбирам защо трябва да се канят децата. Кога най-после ще свършат тези научни изследвания? Като свършат, сигурно ще престанат да ни карат да викаме децата за телевизионното шоу.

— Може пък да имат нещо предвид с това телевизионно шоу.

— Много, много не разбирам от тези работи, но като гледам предаванията, струва ми се, че поне няма да навредят на децата. А може би по този начин изследват как родителите изпълняват задълженията си?

— А, едва ли… — каза мъжът. После, като че ли изведнъж нещо се сети и добави: — А нашият дали не е отишъл в лабораторията на университета?

— Наистина. Той ходи понякога там… Сега ще се обадя по телефона. Моля те, намали малко звука на телевизора!

Тя отиде до телефона и започна да набира номера. Оказа се, че синът им все пак е там.

— Веднага се прибирай вкъщи. Трябва да гледаш програмата по телевизията. След малко започва телевизионното шоу. Баща ти също се безпокои за тебе.

— Не ми се сърдете, че отидох, без да ви се обадя. Много ми се искаше да направя един експеримент, за който преди известно време бях прочел в една книга.

— В никакъв случай! Не е хубаво да учиш чак толкова! Връщай се веднага, че да успееш за началото на предаването.

— Толкова труд съм хвърлил за този експеримент. Не може ли да гледам телевизионното шоу тук, в университета?

— Не, да не говорим повече. Ще се безпокоим дали наистина си го гледал. Моля те, върни се вкъщи и ще го гледаме всички заедно.

— Добре, веднага се връщам. Ще си бъда вкъщи след четири минути — послушно отвърна синът им и затвори телефона.

— Все в тая университетска лаборатория кисне. Ако тръгне веднага, ще свари програмата — затвори тя телефона с облекчение. Мъжът й отново увеличи звука на телевизора и седна спокойно в креслото.