Читать «Телевизионна реклама» онлайн - страница 5

Намираме се обратно при ЛЕГЛОТО. МЪЖЪТ обръща възглавницата на другата страна, за да изследва с бузата си нейната неосветена половина. Внимателно, ала заразен от настойчивост от примера с КОТКАТА, той избутва тялото на ЖЕНА си в нейната половина на ЛЕГЛОТО, инч по инч. Минутите на търпеливото избутване обаче свършват, защото, изплувала към пределите на съзнанието, тя още по-доверчиво се прелива към него. Будна ли е, или спи? Какво е от нейна страна възстановяването на двете трети от ЛЕГЛОТО — инстинктивно териториално потвърждение на безчувственото й тяло или пък е резултат на изчисление, надраскано с известно участие на мозъка върху несигурната брачна основа между тях? На това място МЪЖЪТ, нашият несъответен ГЕРОЙ, изглежда, стига до една от ония изпортени точки, когато разсъдъкът е благоприятно отвлечен от движенията на мисълта, а тялото изпада в безразсъдно блаженство. Предшественици на благословеното разпадане, у него зейват пълни с надежда ями, бълбукат мехурчета, протягат се някакви болки.

Рязка смяна на кадъра: в една детска стая, обзет от внезапен пристъп на фантазии за скорост и пространство, един ХОМЯК ускорява да върти отвътре несмазания си барабан. Разнася се епичен грохот, сякаш ХОМЯКЪТ върти земното кълбо на връв.

Отново сме в банята. МЪЖЪТ си е въобразил, че трябва отново да уринира. Смътната порцеланова елипса отново му припомня абсолютната красота. Миризмата на презрели картофи се обагря с отчаяното чувство, че ще трябва да капитулира. Той взема червената КУТИЙКА от шкафчето с огледалните вратички. От КУТИЙКАТА изважда два малки предмета. Варио. Виждаме, че това са две восъчни топчета. Защо? Защо, за бога?

Обратно в спалнята. ЛУНАТА в прозореца се е смалила. Свивайки се, тя е станала по-ярка: бледнината й изглежда гореща, почти слънчева.

МЪЖЪТ се пъха в ЛЕГЛОТО и натъпква восъчните ТАПИ в ушите си. Острите ярки ивици на шума, изрязани в тъмнината, се размазват в сивкави нишки, в една неразличима покривка. И той все повече осъзнава, долавя докосването на това покривало като източник на нещо добро, сякаш до него се е допряло НЕБЕТО. Незнайно как, ЖЕНА му доброволно премества тежестта си към широкия хоризонт, където всеки натиск преминава в един тъп ръбец. Той дочува подземен свирещ шум — звука на собственото си дишане. Погребал е и себе си, и своите размери. Черепната му пещера трепти от безсмислици. Панорама с камерата, затъмнение, образът изчезва. Така става всяка нощ.

Остава само един въпрос: какво се рекламира?

1. Тапи за уши

2. Природен газ

3. Падението на Луцифер

4. Или Нищо?

Информация за текста

John Updike

Commercial, 1972

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева