Читать «Тел» онлайн - страница 305

Жулиета застена, когато видя местата, където тялото му е било изложено на огъня, след като костюмът и черните като въглен уплътнения бяха изгорели. Ръката му беше овъглена и почерняла. Коремът му беше странно издут. Ръцете му бяха толкова малки и изгорели до…

Не.

Тя не разбираше. Отново зарида. Вдигна облечените си в ръкавици димящи ръце към шлема си и нададе изненадан вик, изпълнен със смесица от гняв и щастливо облекчение.

Мъртвото тяло пред нея не беше на Лукас.

Това беше мъжът, който най-малко заслужаваше сълзите й.

81

Силоз 18

Жулиета периодично губеше съзнание и се свестяваше, като усещаше спазмите, причинени от болката от изгарянията.

Спомняше си разпръскващата се мъгла, обувките, трополящи около нея, докато тя лежеше настрани в пещта на въздушния шлюз. Наблюдаваше как светът наоколо загубва формата си, докато шлемът й, който беше станал полутечен, продължаваше да се топи и да се вдлъбва. В полезрението й блестеше и потрепваше ярка сребърна звезда, която в един момент залезе. Питър Билингс надникна в шлема й, разтърси обгорените й рамене и извика на хората наоколо да помогнат.

Вдигнаха я и я изнесоха от мястото, от което още се вдигаше пара, след това разрязаха и свалиха стопения костюм от тялото й. Лицата им бяха облени в пот.

Жулиета се носеше през стария си кабинет като дух. Лежеше изпъната по гръб върху носилката, чиито малки колела скърцаха под нея. Покрай нея преминаха пръчките на стоманената решетка и празната пейка в килията.

Носеха я, въртейки се в кръг.

Надолу.

Тя се събуди от пиукането на сърцето си. Беше свързана с машини и един мъж, облечен като баща й, я преглеждаше.

Той беше първият, който забеляза, че е будна. Веждите му се повдигнаха, усмихна се и кимна на някой, застанал над рамото й.

И Лукас беше там. Лицето му — толкова познато и толкова странно — се появи размазано. Усети ръката му в своите. Знаеше, че е там от известно време. Плачеше и се смееше, като не спираше да я гали по бузата. Джулс искаше да знае какво е толкова смешно. Какво е толкова тъжно. Той просто поклати глава и тя отново се унесе в сън.

Изгарянията не бяха просто лоши, те бяха и навсякъде.

Прекарваше дните на възстановяване, като потъваше и излизаше от мъглата на болкоуспокояващите.

Всеки път, когато видеше Лукас, му се извиняваше. Всички се суетяха. Дойде Питър. Имаше купища бележки от дълбоко долу, но на никого не беше позволено да се качи. Никой друг не можеше да я види освен мъжа, облечен като баща й, и жените, които й напомняха за майка й.

Главата й най-сетне се проясни.

Пробуди се от нещо, което приличаше на дълбок сън, седмици, прекарани в мъгла и кошмари, че се дави или изгаря, че е навън сред десетки силози точно като нейния. Лекарствата бяха притъпили болката, но също така бяха замъглили и съзнанието й. Тя нямаше нищо против паренето и болките, ако това означаваше, че ще си върне съзнанието. Изборът беше лесен.