Читать «Театрален сезон» онлайн - страница 6

Сърцето на Ламбо се стегна болезнено. Мрачно настроение го обзе. Нямаше на кого да се оплаче. Нямаше кой да го защити. Всички се страхуваха от новият „партиен“ директор. Възрастната чистачка като го срещнеше по коридора само клатеше глава и въздишаше. Ясновидеца неочаквано си сложи катинар на устата. И той бе усетил силния „партиен дъх“. Като че ли само Гошето не обръщаше внимание на клюките и злостните клевети. Той го посрещаше усмихнат.

Пускаше му някое подбрано парче класическа музика и двамата говореха на дълго и на широко за композитори, театрални ефекти и останали в златния фонд минали спектакли.

Неочаквано дойде времето и за и последния фестивален спектакъл. В него щеше да играе любимецът на градската публика Тошко Гъдуларов. Действието се развиваше някъде в Испания през средните векове. Любимата на главния герой беше тежко болна. Любовта между двамата бе толкова силна, че в един прекрасен момент тази така силна любов, с помощта на една възрастна знахарка, побеждаваше триумфално болестта и грозящата смърт. Всички знаеха сценария, но очакваха с нетърпение незаменимата и обаятелна игра на Тошко Гъдуларов.

Преди началото на спектакъла Ламбо зае място до Гошето. Мислите му бяха потискащи. На другият ден щеше да бъде уволнен. Къде би си намерил работа при тая безработица.

Това щеше да бъде и последното му гледане на театрално представление. Липсата на пари щеше да спре за неопределено дълго време посещението му на този културен институт. Със свито сърце той зачака началото на действието.

Гошето зареди магнетофонната лента и надзърна през люка на операторската кабина. Ламбо се беше изправил зад него и с любопитство наблюдаваше посетителите долу в салона. Едни още търсеха местата си, други оживено говореха, а трети очаквателно зяпаха завесата готови с жажда да погълнат първото театрално действие.

Изведнъж Мишо-осветителя намали силата на осветлението. Шумът в залата затихна. Завесата трепна леко и бавно се оттегли към ъглите. На осветената сцена бе подреден декора, представляващ стари къщички на малко испанско градче. Вратата на една от къщиците се отвори и от там се появи Тошко Гъдуларов, облечен екзотично в дрипави дрехи, целите покрити от разноцветни кръпки. Публиката заръкопляска. Тошко и беше любимият актьор.

Гошето пусна магнетофона и една тъжна испанска мелодия се разнесе в салона. Ламбо застина неподвижно грабнат от встъпителния момент на спектакъла. Започна театралното действие. Публиката въздишаше, ахкаше, смееше се. Тошко както винаги се бе вживял в ролята си. С какъв патос се молеше на бога да излекува болната му възлюбена. А тя, бледа и немощна, протегнала ръка галеше наскърбено отчаяното му лице, прошепвайки прощални думи. Най-сетне за да разсее събраното напрежение се появи старата знахарка, която с целебни билки вдигна болната от легло. Тошко ликуваше. Публиката ликуваше. Радостните меки багри на прожекторните светлини заляха сцената.