Читать «Театрален сезон» онлайн - страница 5

Тежки мисли го налегнаха. Тези, двамата свои колеги, и при най-добро желание, вече не можеше да гледа пред очите си. Подлото им и мизерно поведение го възмущаваше до дъното на душата, но нищо не можеше да стори. Заседя се при Ясновидеца. Вече не наблягаше на работата така старателно както в началото. Всичко му стана безразлично. Вълнуваха го само театралните спектакли които можеше да гледа безплатно. Щом започнеха, сядаше някъде отзад и се пренасяше в театралното действие. То му отвличаше вниманието от грубите и мръсни шеги, от злобата и ненавистта на двамата му колеги. Работата му в театъра стана отегчителна, неприятна и безразлична.

Ясновидецът, психологически професионално отгатна състоянието му и се опитваше да го разсее с нови и интересни истории които начаса съчиняваше и пускаше в ход щом видеше отчаяното му лице. Гошето-тон оператора също му съчувстваше. Дори му подари един хубав, но повреден чешки грамофон.

В театъра имаше една възрастна учителка — пенсионерка. Тя работеше като чистачка. Нищожната и пенсия едва и позволяваше да свързва двата края. Като узна за случая, тя го изчака в един коридор и дълго му говори за трудностите на живота, за злия дух вкоренен в хората. Ламбо я гледаше замислен в очите и там четеше дълбоката философия на патилия интелигентен човек. Тя като че ли надникна в душата му и направи онова което никой от окръжаващите го не успяха. Вдъхна му вяра в доброто и в живота.

В началото на лятото, в малкият провинциален град се случи едно знаменателно събитие. Започваше националният преглед на малките театрални форми. Градът се оказа гост на вълнуващ театрален фестивал. Предстоеше гостуването на едни от най-добрите актьори на страната. Всички се вълнуваха. Вървеше трескава подготовка за фестивала. Работа имаше много. Никой не се спираше. Работеше много и Ламбо. В такава атмосфера никой не обръща внимание на подробностите. Всеки гледаше главното.

Подробностите обаче се случиха. Мадамата открадна чешмените батерии в умивалнята на втория етаж. Главното се случи пък на другата сутрин когато дошлата вода наводни целия втори етаж, декори, гримьорни, та чак прокапа в реквизитната. В началото на един театрален фестивал такова събитие в театъра-гост беше вече шокиращ факт. В развихрилият се скандал виновен стана отново Ламбо. Мадамата сновеше непрекъснато от кабинета на новия директор до гримьорните на актьорите. Навсякъде той бе вътрешен, чевръст, мазен и услужлив.

Куцото Пиле току що бе почерпил с ракия Първан-реквизитния. Последният пък се бе така разгорещил, че бе извадил от склада на реквизитната една стара манлихера и напъваше да гърми с нея Ламбо. Ситуацията бе неудържима. Директорът извика Ламбо и му заяви, че присъствието му в театъра след завършването на фестивала е нежелателно. Заяви го меко, мазно, артистично както само един актьор може да го направи. Не искаше да чува никакви обяснения и тълкувания.