Читать «Танц с огледала» онлайн - страница 5

В един определен момент от нощта в имението на Гемкрофт щеше да се проведе среща.

— По-късно — рече Хаерн. — Знаеш как е.

— Да. Късмет. И помни, че не мога да ти платя, ако умреш.

— Не аз ще умирам тази нощ — отвърна Стражителя.

Той излезе от кабинета, спусна се към изхода на кулата и се затича към града. Над десетина тайни прохода, въжета и издатини позволяваха незабелязаното му проникване отвъд стената. Хаерн се отправи към южния край. Потенциалният конфликт на Алиса с гилдиите представляваше по-голяма заплаха, но преди това той се нуждаеше от загрявка. Целта му бе отрепка на име Бран Гудфингър. Въпросният имаше навика да се подвизава в южната част на града. Това обясняваше избраната от Стражителя посока.

Обичайно той изпитваше гордост, докато се придвижваше сред покривите и наблюдаваше делата на отделните гилдии. Откакто войната им с Трифектата бе свършила преди две години, отделните групи крадци бяха установили крехък баланс. Първите няколко месеца бе най-трудно, но остриетата на Хаерн бяха спомогнали за преодоляването на първоначалните търкания, смазвайки ги с цели потоци кръв. Чрез груба жестока сила той бе повалил и двете страни на колене. Той бе представлявал мълчаливата заплаха, която наблюдава всички и не търпи нищо. Но тази нощ постижението му го изпълваше с горчилка. За пръв път планът му бе обърнат срещу него по особено жесток начин.

Крадците, които крадяха от Трифектата, умираха. Всички знаеха това. Всички знаеха, че всяка нощ Стражителя обхожда града, за да се увери, че мирът бива поддържан. Но Бран в дръзко предизвикателство бе започнал да използва деца.

— Къде ли се криеш? — прошепна Хаерн, легнал по корем върху един покрив. В продължение на два дни Бран бе успявал да се спотайва, а хлапетата му бяха вършали необезпокоявани. Но това нямаше да продължава повече.

Той забеляза едно от най-дребните, дете на не повече от седем години. Въпросното тъкмо излизаше през строшения прозорец на магазин, стиснало шепа медни монети. То се затича, а Хаерн го последва.

Невръстният крадец криволичеше из улиците, както бе научен. Но за човек с опита на Хаерн това представляваше само дребно отегчение. Той се държеше далеч, за да не разкрива присъствието си. Преди това на два пъти бе следил децата на Бран, но първото го бе забелязало и бе избягало, захвърляйки плячката си, а второто бе убито от друга гилдия.

Сред улиците на Велдарен бяха кървили деца. Гневът на Стражителя щеше да бъде съкрушителен.

Детето изчезна в един склад. Хаерн го последва, слят със сенките. Достигнал вратата, той надникна през пролуката край пантите. Под мъждивата светлина на фенер различи още две деца.

Надяващ се, че е намерил скривалището на Бран, а не някаква шайка сирачета, Хаерн изтегли мечовете си. Този път нямаше да изниква безшумно. Този път нямаше да има безшумна смърт.

Стражителя разби вратата и влетя вътре, без да се оглежда, оставил се на инстинктите да го насочват. Складът бе пълен със сандъци и чували зърно, което значително намаляваше маневреността му. Поне двадесет деца се бяха струпали, а пред тях, с брадясало омацано лице, стоеше Бран. Сепнат от трясъка, мъжът се вторачи в нападателя.