Читать «Танц с огледала» онлайн - страница 177

Небето бе облачно, слънцето клонеше на залез. Мрачна атмосфера, но пък успокояваща. Дори и една буря не би могла да развали настроението му, стига да беше без мълнии.

Близо до пристанището той се изтръгна от унеса си и престана да крачи механично, за да открие търсената сграда. Късо преддверие го отведе в овална зала. Вътре бе сумрачно, само няколко свещи проблясваха върху масата. В едно от креслата около нея се бе настанил Стърлинг Блекуотър. При появата на Торгар той се изправи учтиво, но не помръдна и не протегна ръка.

— Доста време ти трябваше, за да се отзовеш — отбеляза търговецът.

— Не е нужно да ръмжиш. — Торгар откачи меча с все ножницата и го положи върху масата. Металът издрънча приятно върху дървото. — Колкото и да ти е трудно да си го представиш, имам си работа.

— Мога да си представя — рече Стърлинг. — Но аз съм дядо на Тори. Непочтително е да не ми позволяваш да я виждам. И освен това противоречи на нещата, които сам ми каза по-рано.

Торгар си придърпа стол и се настани. По някаква причина му се струваше смешно да седи на съвещателната маса на Търговските лордове. Затова напук качи калните си ботуши върху плота. Те леко сритаха меча и го накараха да се извърти.

— След като съм тук, не е зле да ми кажеш каква е причината да се срещнем по никое време?

Първото ехо на далечна гръмотевица изтътна някъде навън. Последва я воят на усилващ се вятър.

— Нямам представа как си успял да излъжеш Мадлин — отвърна Стърлинг. — Но и двамата знаем, че си се заел с нещо, което далеч надхвърля способностите ти.

— Преди това никога не ме е спирало.

— Но този път трябва да спре. Предай ми Тори. Предостави попечителството на мен. Аз ще опазя интересите й много по-добре от теб.

Торгар изсумтя.

— Очаквах, че ще опиташ нещо подобно. Само че аз имам голям меч, а ти си един досаден търговец с меки ръчички. Не можеш да ме заплашваш. Всичко, принадлежало на Лори и Мадлин, сега е мое. Дори и ако трябва да наема десетина съветници, които да ми показват на кое място в свитъка трябва да поставя подписа си, ще се справя. Тори не е твоя. Парите й не са твои. И ако още веднъж опиташ нещо подобно, ще се погрижа да не я видиш по-рано от осемнадесетия й рожден ден. Разбра ли?

Стърлинг погледна към меча върху масата, а после отмести поглед към широката усмивка на стопанина му.

— Напълно. А сега е твой ред да ме изслушаш. Документът, който притежаваш, е просто една хартийка, подписана от мъртва жена. Тук, в Ейнджълпорт, подобна глупост може и да има някаква тежест, но аз съм понаучил някои неща от велдаренските ни гости…

Гърмът долетя по-близо: откъм океана приближаваше буря. В същия миг вратата се отвори. На прага застана елф с боядисано лице и зелено-кафяви дрехи. В ръката си той стискаше огромен лък. Бе вложил стрела, но още не опъваше тетивата.

— Здравей, Торгар — каза елфът. Думите му се сляха с тътнежа на гръмотевицата.

— Какво искаш? — отегчено попита наемникът, макар да изпитваше страх.