Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 36

Той ми кимна, после се наведе и светкавично прескочи прага. Аз го последвах, дишайки дълбоко и равномерно. Вляво от себе си видях сгъваемо канапе, което ставаше на легло. Срещу него имаше 19-инчов телевизор, който беше включен на сериала „Съдия Джуди“. От прозорците се разкриваше гледка към „Белмонт“. Родригес прекоси всекидневната и се насочи към коридора, който водеше в другата стая. После спря и ми махна да се приближа.

— Кръв — прошепна той и посочи едно петно на дъските на пода. После се плъзна зад ъгъла и влезе в кухнята. Многобройни кървави петна по стените водеха към нещо като килер. Вътре открихме стареца. В най-далечното ъгълче на своето студио. Където бе настъпил краят на живота му.

От портфейла в джоба му научихме, че се казва Уилям Конлан. Беше облечен в старомоден пуловер с парчета кожа на лактите. Макар и изкривени на една страна, очилата бяха останали на лицето му. Очите му бяха отворени, устните раздалечени. Пръстите на дясната му ръка бяха леко присвити и сочеха към нас. Сякаш ни канеше да влезем. От тила му стърчеше черната дръжка на нож, забит докрай. Локвичката кръв на пода бързо настъпваше към обувките ни. Родригес включи радиостанцията и поиска помощ, после се отпусна на колене и потърси пулса на стареца. Не го откри.

Появи се екип на „Спешна помощ“, който се зае с тялото. Аз заобиколих кървавата локва и се наведох да огледам ножа. Ръкохватката беше стара и напукана. Отидох в кухнята и започнах да дърпам чекмеджетата.

— Какво откри?

Беше Родригес. Ръцете му бяха червени почти до китките.

— Би трябвало да си сложиш ръкавици.

Детективът завъртя крана на мивката и отми кръвта.

— Едва ли ще пипна СПИН от един осемдесетгодишен старец — каза той. — Откри ли нещо за ножа?

Показах му чекмеджето. Сред боклуците вътре имаше три ножа с черни дръжки, идентични с онзи, който беше забит в тила на жертвата.

— Вероятно са започнали тук — рекох.

— Жертвата на нападението в уличката е казала, че мъжът има нож — поклати глава Родригес. — Защо не е използвал него?

— Казва ли ти някой? — свих рамене аз. — Може би е изтръгнал този от ръцете на стареца и го е намушкал. В коридора има следи от борба, в килера — също.

— Не е отишъл далеч — заяви Родригес и пристъпи към прозорчето в дъното на кухнята. То беше отворено и гледаше към съседните покриви, зад които се открояваха релсите на електрическата железница.

— Какво ще кажеш? — попита той.

— Ще кажа, че си струва да опитаме.

Родригес се промуши през прозорчето. Аз го последвах.

18

Стъпих на аварийната стълба. Над града бавно се спускаше здрач. Металът под нас тихо звънтеше под поривите на вятъра.

Покривите на Чикаго са предимно плоски, покрити със сива насмолена хартия или твърд черен каучук. В това число обаче не влизат два адреса — „Норт Шефийлд“ номер 3600 и „Уест Уейвланд“ номер 1000. Там по покривите има дървени пейки, бира и пияни фенове на бейзбола, платили по 200 долара всеки, за да присъстват на изобретателните опити на „Къбс“ да губят мачовете си. Но нека не се отклоняваме.