Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 92

„ОДЕССА“ и „Аненербе“ станали пионери в областта на много финансови машинации. Да-да, те не само харчели натрупаните през годините на нацисткото господство пари, но и активно ги заработвали. Тайни финансови и разузнавателни нишки водели до Ирландия, Австрия, Швеция, Швейцария, Китай, Хонконг, Иран, Тунис, Турция, Мароко, Италия и Южна Африка. В много традиционни направления на „сенчестата икономика“ наследниците на СС са унищожили традиционните мафиотски кланове и в някои региони изцяло контролират, например, търговията с оръжие и със скъпоценни камъни, прането на пари. Мафията не била в състояние да се сражава с тях, защото на фона на есесовците изглеждала като училищен хулиган на фона на серийни убийци.

На базата на „Аненербе“, който имал собствен финансово-икономически отдел, бил създаден рентабилен бизнес за охрана, детективски услуги и одиторски световни компании. Световната финансова империя на нацистите е представена от концерна на Флик, в структурата, на който влиза известната фирма „Мерцедес-Бенц“, тръстът „ИГ Фарбениндустри“, Обединените австрийски металургични и стоманени заводи, фирмата „Щайбах“, концернът „Ферайнигещалверке АТ“ и стотици други транснационални компании, тръстове и корпорации.

Център на дейността на нацистите се смята Чили. Именно там от 1958 година работи изследователският комплекс „Аненербе“ под наименованието „Дигнидад“. Именно там, в Западните Кордилери, са разположени учебните центрове — съвременните орденски замъци. Навремето нацистите помогнали на Пиночет да дойде на власт, след което се чувстват в Чили съвършено свободно.

Впрочем те действат безнаказано и по друга причина. Работата е там, че наследниците на СС твърде много знаят за международните връзки на нацизма, за онази помощ, която му е била оказвана от страна на западните демокрации, техните правителства и масонски кръгове. Съвременният Запад, пазещ гробовно мълчание за много загадки на Третия райх, е крайно незаинтересован тази информация да стане достояние на обществеността.

Послеслов

Дойде време да поставя точка. Вероятно това е най-сложното от всичко, което предстои да направи авторът. Препрочитайки ръкописа още един път, смятам, че сега много неща бих направил иначе. Мисля, че книгата се получи малко объркана, претоварена с факти. Но какво да се прави: за всеки автор книгата е като дете. Тя е такава, каквато е. Смея да се похваля, че първият ми опит на писателското поприще не е толкова лош. В края на краищата, постигнах основните си цели — запознах ви, скъпи читатели, с онези страници от историята на Третия райх, които по-рано се премълчаваха или се тълкуваха съвсем невярно.

Разбира се, аз самият много неща не знам, много неща за мен са „бели петна“. Но ако се съгласим да не си затваряме очите, да не се ограничаваме с жалката, примитивна картина, която продажните историци ни подхвърлят заради нечии користни интереси, ние рано или късно ще се докоснем до истинското познание. Вярата в това ме поддържа и ме кара да продължавам своите изследвания.