Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 91

В СС разполагали и със собствени разузнавателни институти. Това били външното разузнаване на Шеленберг и знаменитото Гестапо на Хенрих Мюлер. За тях подбирали най-добрите, най-способните млади хора от орденските замъци. Старите кадри постепенно си отивали, освобождавайки място на новите, фанатични, млади поколения.

Трудно е да се каже как би изглеждал светът, ако всички тези планове се били реализирали. Но, за нещастие на всички масони, матове и свръххора от „Аненербе“, през 1945 година Третият райх претърпял съкрушително поражение.

Но бил ли е разгромен институтът „Аненербе“?

Призракът на Четвъртия райх

Международният трибунал в Нюрнберг забранил наред с другите нацистки структури и „Аненербе“. Малко по-късно бил осъден на смърт и Сиверс. Според очевидци през последните си часове той се държал с поразително достойнство. Преди да го обесят той помолил да му дадат няколко минути за молитва. Молил се по своите, есесовски обреди. А после съвсем спокойно си пъхнал главата в примката.

Тъй като Сиверс бил формален ръководител на „Аненербе“, разбираемо е, че е бил длъжен да приеме смъртта след формалния край на тази организация. Всичко е било съвсем логично. Сиверс е знаел, че с падането на Третия райх за тайната масонска ложа на СС нищо не било загубено. Да, тя трябвало да остане в сянка, но делото й продължавало да живее.

През 1946 година в Мадрид, където управлявал съюзникът на Хитлер Франко, била създадена организацията „ОДЕССА“ — разшифрована, тази абревиатура звучала като „Общество на бившите членове на СС“. Но членовете на СС, както знаем, не ставали бивши. И те покрили цяла Европа с тънка мрежа под кодовото наименование „Паяк“, през която от Германия в безопасни страни бягали десетки и стотици бивши есесовци. Приоритет се давал на онези, които били изцапани с кръв, и на сътрудниците на „Аненербе“ — на такива, като моя баща. Начело на „Паяка“ стоял известният диверсант Ото Скорцени. Той разполагал с големи финансови средства (нацистките вноски никъде не се били дянали), а също и с много чисти бланки за паспорти на други държави. Само Аржентина му предоставила 7 хиляди бланки.

Голяма част от архивите на „Аненербе“, незавзети от Червената армия, също била изпратена в Южна Америка. Къде се дянала после беше голяма загадка за мене (впрочем днес вече ми е известен отговорът на този ребус). В южноамериканските държави процъфтявали немски колонии — селища, основани от бивши есесовци и ползващи се практически с пълна независимост (в едно от тези селища, собствено казано, израсна и авторът на тези редове).

Институтът „Аненербе“ фактически се възродил под предишното си наименование и до 1975 година функционирал в Мадрид. По-нататък се наложило дислокацията да се смени и изобщо да се премине към схема на децентрализация като по-изгодна. Разбира се, ветераните на Третия райх постепенно напуснали работа, но на тяхно място дошла младежта, която горяла от желание „да не накърни честта на бащите“.