Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 80

През XIII век копието попаднало в династията на Хабсбургите — най-влиятелните и силни германски князе. От този момент започнал стремителният възход на техния род. По съвсем необяснима причина Рудолф Хабсбург скоро бил избран за германски император. После под властта на Австрия доброволно преминали Чехия и Унгария. Три века след придобиването на Копието на Съдбата — така започнала да се нарича реликвата — Хабсбургите се превърнали едва ли не в пълновластни господари на цяла Европа. Карл V, германският император, бил едновременно и испански крал. Изглеждало, че съвсем скоро, след още един скок, вместо няколко големи държави щяла да възникне единна универсална империя.

Скок не се получил. Твърде силно било обективното противодействие на подобни планове. Но в течение на столетия родът на Хабсбургите, някога западнал и никому неизвестен род, бил господар на една от най-големите държави в Европа. Не е ли станало това благодарение на Копието на Съдбата? Хитлер искал да разбере това на собствен опит.

Собствената съдба ковете сами

Мечтата на фюрера се изпълнила на 12 март 1938 година. Германските войски, съсредоточени в Бавария, пресекли границата. Не, това не било война. Австрийското правителство се подчинило на ултиматума на Берлин: Австрия трябвало да влезе в състава на райха. Всъщност за това мечтали много австрийци и немските танкови колони навсякъде били посрещани с цветя. Извършил се така нареченият аншлус (свързване, обединение).

Първи от крупните нацистки функционери, пристигнали във Виена, били Химлер, Хес и Шеленберг. А на следващия ден, 13 март, в бившата столица тържествено влязъл Хитлер. Трудно сдържайки нетърпението си, той дочакал края на тържествените церемонии и се отправил в Хофбург, където го чакало заветното Копие. На входа на музея стояли Сиверс и Калтенбрунер, главата на австрийските СС. Двамата били пристигнали в Хофбург няколко дни преди аншлуса със задачата да пазят копието като зеницата на очите си. Те напълно се справили със задачата си — когато полицията се опитала да вземе музея под свой контрол, там вече стояли автоматчици, готови да стрелят на месо. Полицаите не се решили да щурмуват, а обсадата във връзка с аншлуса продължила кратко време.

Хитлер дълго стоял мълчаливо пред копието. А после разпоредил да го пренесат в Нюрнберг. Защо не в щабквартирата на „Аненербе“? За това се намерили свои причини.

Химлер, райхсфюрерът на СС, на когото на подчинение бил и „Аненербе“, с удоволствие би взел реликвата за себе си. Той също се бил наслушал за митичните свойства на древния артефакт, който уж бил способен напълно да промени съдбата на притежателя си. Но Хитлер бил не по-малко заинтересован от копието — и райхсфюрерът бил принуден да се задоволи с копие на копието, което занесли в замъка Вевелсбург. Впрочем известно време се носели слухове, съдейки по всичко — лъжливи, че изобретателният Химлер успял да размени местата на копието и оригинала.