Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 28

Рутина и липса на любопитство на изследователите? Или тези хора бяха ключът към някаква тайна, която беше по-добре да се скрие от човешките очи?

За да изясня това, продължих своите разследвания. Пътят ми минаваше през института „Аненербе“, или „Наследството на предците“, в който, както скоро стана ясно, беше работил и моят баща.

Глава 2

Раждането на „Аненербе“

Моят баща, както вече стана дума, не обичаше особено да говори за своите изследвания. Когато го питах за това, той отговаряше твърде уклончиво: „По принцип, сине, се занимавам със същото, с което се занимавах и до тридесет и трета. Древна история, руническо писмо, обичаите на германците — всичко това Химлер взе под своя опека. Тогава ръководител ни беше Херман Вирт…“ Това име, впрочем, чух от баща си един-единствен път. Ако го споменах, той млъкваше.

Тогава бях на петнадесет години и бях любопитен да узная повече по всякакъв начин. Разбира се, не успях да намеря никакви сведения в литературата за господин Вирт. И реших да използвам един метод, за който бях чел в един евтин детективски роман. Методът беше, както сега разбирам, откровено хулигански, но сработи. И още как сработи…

Чичо Олаф, Олаф Вайцекер, помня от най-ранното си детство. Беше стар приятел на баща ми — познавали са се още от средата на 30-те години, при това, както основателно подозирах, благодарение на общата тема на изследванията си. Той живееше недалеч от нас и често ни идваше на гости. За пореден път чичо Олаф се появи на прага на дома ни два дни след паметния разговор с баща ми, в който спомена името на Вирт.

Баща ми не беше вкъщи и с правата на стопанин светския разговор с чичо Олаф започнах аз. След като поговорихме на общи теми, аз просто изтърсих: „Чичо Олаф, имате ли някакви книжки по древна германска история? Да речем, от тези, които е писал Херман Вирт…“ Не успях да завърша. Чичо Олаф пребледня, хвана ме здраво за рамената и ме погледна в очите. „Какво знаеш за Вирт?“ — изрева той. Разбирайки по смутената ми физиономия, че наистина нищо не знам освен името му, той ме пусна, усмихна се и каза: „По-добре нищо да не знаеш за него“. Изглежда не беше казал нито дума на баща ми за това произшествие, а и аз повече не заговорих на тази щекотлива тема.

И сега на масата пред мен лежи лист хартия — пожълтяла обява, в която пишеше за откриването в Мюнхен на 23 юли 1933 година на изложбата „Дойче Аненербе“ — „Наследството на немските предци“. В качеството на организатор се посочваше професор Херман Вирт. Да-да, именно така. Тайнственият и могъщ институт беше видял бял свят благодарение на една обикновена историческа изложба. Впрочем, не толкова обикновена…